Разплаках се, сякаш знаех какво се е случило
АнонименНовак
В средата на това лято приятелят ми замина в командировка в едно селце, близо до гр.Разлог, на име Годлево. Случи ми се, че почивах няколко дни и реших да му отида на гости.
Преживавах странен период. Почти не можех да спя, а много често ми се случваше вечер, опитвайки се да заспя, да изпадам в някакво странно полубудно състояние(като просъница) и да бълнувам някакви неща, които после не си спомням.
Онази вечер с приятелят ми се разхождахме по малките улички в Годлево. За пръв път бях в това селце и ми беше много интересно.
Гледах белите къщички, високите старовремски порти пред тях. Постепенно почна да ме обзема някакво необяснимо чувство на страх, на мъка.
Без да знам защо, почнах да плача. Сякаш пак бях полузаспала. Плачех и говорех на приятелят ми: " Не, ти не разбираш. Не знаеш колко са страдали. Не знаеш какво е ставало тук. Разбираш ли, клали са ги като зайци!.".
Точно това бяха думите ми. Не знаех за какво говорех. Но го усещах по необясним начин. Когато се прибрахме в хотела, заспах като пребита.
На следващия ден минах покрай една крайпътна чешма. Спрях се да пия вода, но бяха сложили странен накрайник на самото кранче.
Един дядо, който седеше на припек на близката пейка, дойде да ми покаже как да махна металния накрайник. Заговорихме се, че имат много специфичен диалект в Годлево.
А дядото почна да ми разказва, че половината годлевци са македонски преселници. И когато след турското робство, не помня коя година точно, Княжество България се е освободило, но Източна Румелия не е имало голямо преселение.
Разярените турци са решили да си отмъстят на българите, останали под тяхна власт. Много семейства тръгнали да бягат. Годлево било точно на границата на Княжеството и Източна Румелия.
И точно там, турците са настигнали бягащите хора. Настанало е голямо клане, голямо почти колкото баташкото.
Замръзнах на място. От къде можех да зная за всичко това, като едва преди седмица за пръв път бях чула, че съществува Село на име Годлево.
Преживавах странен период. Почти не можех да спя, а много често ми се случваше вечер, опитвайки се да заспя, да изпадам в някакво странно полубудно състояние(като просъница) и да бълнувам някакви неща, които после не си спомням.
Онази вечер с приятелят ми се разхождахме по малките улички в Годлево. За пръв път бях в това селце и ми беше много интересно.
Гледах белите къщички, високите старовремски порти пред тях. Постепенно почна да ме обзема някакво необяснимо чувство на страх, на мъка.
Без да знам защо, почнах да плача. Сякаш пак бях полузаспала. Плачех и говорех на приятелят ми: " Не, ти не разбираш. Не знаеш колко са страдали. Не знаеш какво е ставало тук. Разбираш ли, клали са ги като зайци!.".
Точно това бяха думите ми. Не знаех за какво говорех. Но го усещах по необясним начин. Когато се прибрахме в хотела, заспах като пребита.
На следващия ден минах покрай една крайпътна чешма. Спрях се да пия вода, но бяха сложили странен накрайник на самото кранче.
Един дядо, който седеше на припек на близката пейка, дойде да ми покаже как да махна металния накрайник. Заговорихме се, че имат много специфичен диалект в Годлево.
А дядото почна да ми разказва, че половината годлевци са македонски преселници. И когато след турското робство, не помня коя година точно, Княжество България се е освободило, но Източна Румелия не е имало голямо преселение.
Разярените турци са решили да си отмъстят на българите, останали под тяхна власт. Много семейства тръгнали да бягат. Годлево било точно на границата на Княжеството и Източна Румелия.
И точно там, турците са настигнали бягащите хора. Настанало е голямо клане, голямо почти колкото баташкото.
Замръзнах на място. От къде можех да зная за всичко това, като едва преди седмица за пръв път бях чула, че съществува Село на име Годлево.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 8
52
44
30
22
10
Дай твоята оценка:
Коментари (33)
Изпрати
Тази история съм я чувал от моята пра баба, която живя до 90 години. По време на освобождението тя е била девойка и е живяла в близкото до Годлево село Елешница.
Когато турците забелязали, че българските войски слизат по баира, започнали да бягат и който видят на пътя го колят. Тя успяла да се скрие в една нива и от там видяла как убили чичо и, като преди това му отрязали езика.
Единственото обяснение за твоя случай е, че ти си била на това място по време на клането в твой минал живот. Когато сега си посетила същото място, спомените от онова време са неизбежни.
Когато турците забелязали, че българските войски слизат по баира, започнали да бягат и който видят на пътя го колят. Тя успяла да се скрие в една нива и от там видяла как убили чичо и, като преди това му отрязали езика.
Единственото обяснение за твоя случай е, че ти си била на това място по време на клането в твой минал живот. Когато сега си посетила същото място, спомените от онова време са неизбежни.
3
2
Само ще допълня,че моята майка е родена в това село и нейния баща е участник във Втората световна война..Най-прекрасните моменти от детството ми са свързани с Годлево !
2
2
