Защо толкова ме мрази
редакция:
Едно не мога да разбера, защо толкова ме мрази. Нека започна от начало. С Дидо живеем заедно от 4 години, а от 3 си имаме много красиво детенце, но Дидо е бил женен 15 години е бил с друга жена, която ми беше и колежка.
Както ще да е, те се разделяха, събираха и така доста време докато се харесахме в момент, в който те бяха се разделили. Много бързо стана, взех си багажа и се преместих да живея с него.
Но хубавото беше само 10 дни. След това те пак се събраха, а аз останах излишна, но не му се сърдех, дори напротив, разбирах го. Дори си заминах без да се обърна назад.
След това той ме търсеше няколко пъти, говорихме, каза ми, че много съжалява за мен, че може би прави за пореден път грешка, но ще се разбере също така, че ще дойде ден, в който ще ми се реваншира.
Аз му казах, че не искам нищо, само да си запази семейството. Малко след това разбрах, че са заминали за Франция. Там работеше той, после станаха обрати, аз заминах за Гърция, след това за Слънчев бряг и един ден ненадейно ми се позвъня на телефона и в мига, в който чух "Какво правиш бе гугутке"-се вцепених.
Попита ме дали съм го познала, а аз казах не, макар че го излъгах, само той ме наричаше така. Пак ми звънна, вдигнах му и той пожела да се срещнем. Видяхме се, поговорихме и разбрах, че пак са се разделили и после не знам как се озовах отново в тях и до ден днешен.
Сега си живеем щастливо до колкото е възможно, защото майка му е много особенна и не харесва никого и нищо. Винаги сме и виновни за всичко, не харесва начина по който си гледам детето, не харесва начина, по който се обличам, не харесва това как говоря и какво.
А аз се питам, защо, опитвам се да не обръщам внимани, опитвам се да се държа цивилизовано и възпитано за да не огорчавам любовта на живота си, но все не успявам. ЗАЩО БОЖЕ, ЗАЩО ???
Както ще да е, те се разделяха, събираха и така доста време докато се харесахме в момент, в който те бяха се разделили. Много бързо стана, взех си багажа и се преместих да живея с него.
Но хубавото беше само 10 дни. След това те пак се събраха, а аз останах излишна, но не му се сърдех, дори напротив, разбирах го. Дори си заминах без да се обърна назад.
След това той ме търсеше няколко пъти, говорихме, каза ми, че много съжалява за мен, че може би прави за пореден път грешка, но ще се разбере също така, че ще дойде ден, в който ще ми се реваншира.
Аз му казах, че не искам нищо, само да си запази семейството. Малко след това разбрах, че са заминали за Франция. Там работеше той, после станаха обрати, аз заминах за Гърция, след това за Слънчев бряг и един ден ненадейно ми се позвъня на телефона и в мига, в който чух "Какво правиш бе гугутке"-се вцепених.
Попита ме дали съм го познала, а аз казах не, макар че го излъгах, само той ме наричаше така. Пак ми звънна, вдигнах му и той пожела да се срещнем. Видяхме се, поговорихме и разбрах, че пак са се разделили и после не знам как се озовах отново в тях и до ден днешен.
Сега си живеем щастливо до колкото е възможно, защото майка му е много особенна и не харесва никого и нищо. Винаги сме и виновни за всичко, не харесва начина по който си гледам детето, не харесва начина, по който се обличам, не харесва това как говоря и какво.
А аз се питам, защо, опитвам се да не обръщам внимани, опитвам се да се държа цивилизовано и възпитано за да не огорчавам любовта на живота си, но все не успявам. ЗАЩО БОЖЕ, ЗАЩО ???
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.3
Общо гласували: 3
50
42
30
21
10
Дай твоята оценка:
Коментари