Денят, в който усетих светия дух

Моя възлюбен е само мой и аз негова.

Ма, сестро, тоз твоя мноооогу черен ма, да ни е талибан ? Пък и на туй розавоту картончи дет си гу сложила, напрвууу ма уби! Вечи са влюбих, черен, ама арен, ма сестро! Той чува ли гласуве кът теби или саму видения има ? ХАЛИХАНДРУ ли са казва ма сестро многу ми прилича на ХАРАХАНГЕЛ!Ша ми стани ли и на мени брат аку дода у филипувци у вашта секта? АУ имах видение и ми са яви харахангел и са казваши халихандру и после....мчи то ни е за приказвани ма сестро...питай гу и негу мноогу дуволен устана....

Аз не съм човек, който вярва на неща, в чието съществуване не се е убедил преди това. Ако не се бях убедила, че Господ съществува, нямаше да вярвам и до сега. Но няма значение. Важното е, че вярвам в Бог, или поне в това, което наричаме Бог, и вярвам на историята ти (имам си причини). Страшно ми е интересно и бих желала да ми разкажеш, ако не е проблем за теб, де. Остави ги скептиците, не им обръщай внимание, все пак всеки има право на лично мнение, а и няма значение дали те вярват, че е възможно подобно нещо или не - то пак ще си е възможно. Скайпът ми е: balo0n_

1. Имам приятел, не съм луда. 2. Намерете истинските луди, които са така наречените врачки. Не съм луда, просто осъзнавам жертвата на Исус.

Шизофренията (от гръцки: σχιζοφρένεια - „разделено съзнание“) е вид психоза с многобройни прояви (бълнуване, халюцинации, нервно-психична възбуда и др.), водеща до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на индивидуалните черти, влошена приспособимост към трудовите и социални условия. Въпреки етимологията на името, шизофренията не е едно и също с раздвоение на личността. Изследванията подсказват, че генетиката, ранното обкръжение, невробиологията, психологичните и социални процеси са важни допринасящи фактори; някои ободряващи и предписвани лекарства се случва да бъдат причината или да влошават симптомите. Сегашното психиатрични изследване е фокусирано върху ролята на невробиологията, но не е открита нито една отделна органична причина. Поради многото възможни комбинации на симптомите, има дебат относно дали диагнозите представят единично заболяване или редица дискретни синдроми. По тази причина, Ойген Блойлер определил болестта като шизофрении (множествено число), когато измислил името.

Увеличената допаминовата активност в мезолимбичната пътека на мозъка е принципно намерена в шизофренните индивиди. Опората на лечението е фармакотерапията с антипсихотични лекарства; те работят основно като потискат допаминовата активност. Дозирането на антипсихотиците е основно по-ниско, отколкото в ранните десетилетия на тяхната употреба. Психотерапията, професионалната и социална рехабилитация също са важни. В по-сериозни случаи, където има риск за самия човек и другите, принудителната хоспитализация може да бъде наложителна, макар болничния престой да е по-малко чест и за по-къси периоди, отколкото е бил в предишните години.

Приема се, че разстройството основно има ефект върху когнициите, но също обикновено допринася за хроничните проблеми с поведението и емоциите. Хората с диагноза шизофрения е вероятно да бъдат диагностицирани с коморбидни състояния, включващи главно депресивни и тревожни разстройства.
Признаци и симптоми [редактиране]

Човек диагностициран с шизофрения може да демонстрира дезоорганизирано и необикновено мислене и реч, слухови халюцинации и делюзии. Социалната изолация общо се среща поради редица причини. Понижаването на социалните когниции се асоциира с шизофрения както са симптомите на параноя от делюзии и халюцинации и негативните симптоми на апатия и безволие. В един не общ подвид, човека може да бъде изцяло мълчалив, да остане неподвижен в странни пози или да покаже безсмислена възбуда. Нито един признак не е диагностика на шизофрения и всички може да се появят в други медицински и психиатрични условия. Сегашната класификация на психозите държи, че тези симптоми е нужно да бъдат представи поне един месец в период най-малко на шест месеца от нарушеното функциониране.

Според съвременните класификации шизофренията бива параноидна, кататонна, хебефренна и проста. Най-често срещаната в популацията е параноидната. Типични за нея са напрегнатост, обърканост, неоснователен страх от преследване. Когато се чувстват застрашени, пациентите могат да проявят агресия като форма на самоотбрана. Могат да имат слухови и визуални халюцинации.[1]
Източници [редактиране]

Още един болен мозък! Абе момиче, само на 16 години си, защо се занимаваш с такива неща ? Намери си някое забавление, примерно намери си гадже. Направо не мога да повярвам, че има такива хора като теб! Добре, че си ти, че да ме разсмиваш, че в тази криза всички сме оклюмали.

БогоИзбрано, чували сме, че "Бог забавя, но не забравя", ама как ще завали аз след като обрах лозето бре!
Само да калям гумените галоши по селските прашни пътища.
Междудругото, Тартар те чака, лично те уредих там. Споко бе, прибери кръста и стига го слюнчи, не Ада. Една психиатрия у наше село, Тартар сме я кръстили, че лудите кат тебе там в зор се виждат. МИР ВАМ!

Дали господ ще ме научи на английски и испански ? А пък оная дето "не я е страх от мене" ще ме извинява, ама чак сега разбрах, че е момиче.