Странен и объркан сън
редакция:
Здравейте, туко що ставам и бързам да разкажа, докато не съм го забравила.
Седя си аз в двора и не знам какво правех и по едно време погледа ми се отмества към старата, занемарена, срутена къща, която седи вече от 40 години там. (има такава къща).
Имаше някакви момчета, които се разхождаха вътре с нещо в ръцете. После дядо ми ми каза, че това са детонатори, с които щели да взриват къщата. Аз много се стреснах, понеже тя е много близко до нашата и се скрих в мазето.
В следващия миг бях отново на двора, втренчена във въпросната къща. От нея беше останала само бетонната основа. Около нея беше красиво, зелено. Приказка. Върху бетона беше легнал мой приятел, който нещо ми мрънкаше през цялото време надолу с главата?
Следващият момент беше как седя на някъкъв диван заедно с малкия ми братовчед, но с дивана бяхме затиснали една врата, зад която имаше много досадно и крещящо момиче, което трябвашеда гледаме. Тя се съдираше да пищи и да се тръшка, ние само затискахме вратата (повече аз).
По едно време се озовавам в някаква пустиня. Доста време ходих, малки змиичета ме хапеха непрекъснато, падах, ставах, опитвах се да полетя. Както си ходя из горещия пясък, се спрях и се заслушах. Чувах вода. Погледнах надолу и някакси под самия пясък имаше водопад и огромна площ от кал.
Започнах да бягам и като че ли с мене имаше някой, който ми помагаше да избягам от рушащата се пустиня, от която същевремнно излизаше кал, мръсна вода, просто едно огромно блато.
Докато бягах стигнах до едно голямо скеле и започнах много, ама много трудно да се катеря по него. Отново това странно нещо, което усещах ми помагаше. Вече на върха видях една огромна тераса, по средата, на която имаше нещо, но така и не разбрах какво.
Ще съм благодарна, ако можете да ми кажете нещо.
Седя си аз в двора и не знам какво правех и по едно време погледа ми се отмества към старата, занемарена, срутена къща, която седи вече от 40 години там. (има такава къща).
Имаше някакви момчета, които се разхождаха вътре с нещо в ръцете. После дядо ми ми каза, че това са детонатори, с които щели да взриват къщата. Аз много се стреснах, понеже тя е много близко до нашата и се скрих в мазето.
В следващия миг бях отново на двора, втренчена във въпросната къща. От нея беше останала само бетонната основа. Около нея беше красиво, зелено. Приказка. Върху бетона беше легнал мой приятел, който нещо ми мрънкаше през цялото време надолу с главата?
Следващият момент беше как седя на някъкъв диван заедно с малкия ми братовчед, но с дивана бяхме затиснали една врата, зад която имаше много досадно и крещящо момиче, което трябвашеда гледаме. Тя се съдираше да пищи и да се тръшка, ние само затискахме вратата (повече аз).
По едно време се озовавам в някаква пустиня. Доста време ходих, малки змиичета ме хапеха непрекъснато, падах, ставах, опитвах се да полетя. Както си ходя из горещия пясък, се спрях и се заслушах. Чувах вода. Погледнах надолу и някакси под самия пясък имаше водопад и огромна площ от кал.
Започнах да бягам и като че ли с мене имаше някой, който ми помагаше да избягам от рушащата се пустиня, от която същевремнно излизаше кал, мръсна вода, просто едно огромно блато.
Докато бягах стигнах до едно голямо скеле и започнах много, ама много трудно да се катеря по него. Отново това странно нещо, което усещах ми помагаше. Вече на върха видях една огромна тераса, по средата, на която имаше нещо, но така и не разбрах какво.
Ще съм благодарна, ако можете да ми кажете нещо.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3
Общо гласували: 2
50
40
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари