Това е бойно поле

В съня ми:
Аз съм на голф игрище. Вместо трева обаче игрището имаше горещ червен пясък. Краят му ме се виждаше а над мен висеше слънцето, което изглеждаше готово да падне. В далечината виждам четири стройни дами с цветя в косата да играят голф. Аз седнах и се облегнах на лявата си страна на едно момче. . . Седяхме, според думите ми в съня ми, 4 часа и гледахме как играят. Тогава аз скочих на краката си и казах:
-Brony, ела и ние да играем д тях!
Момчето дойде до странното съоражение от което дамите стреляха. Беше катп къща, без покрив, с малки прозорци на нивото на дървения ѝ червен под. През тези малки прозорчета дамите стреляха. Попитах дали може да се пробваме и в същия миг забелязах , че момчето е изчезнало.
-Горкият. . . -каза една от жените.
Подадоха ми голф стик и аз започнак да удрям. Слънцето ми блестеше в очите, понеже беше паднало на хоризонта.

-Стана време да се пребираме. -каза една от дамите като ми взе стика за голф, слънцето се отразяваше в очилата и при което аз погледнах настрани. Другата Дама ми подаде ръка.

Заведоха ме в къщата си, която беше насред тази червена пустиня. След време ми става скучно. Промъквам се зад врата ма някаква стая от която се чуват гласовете им.
-Много е странна нали? Какво прави тук?
Поглеждам в стаята и виждам само слънцето ма хоризонта, почти беше залязло.

Грабвам голф стик и топче и тичам през стаите. (Тогав се видях от страни ~ бях малко момиче с котешки уши и мустаци и розова рокля с бяла яка) Спирам се пред врата и леко натискам дръжката. Замислям се дали да излена, понеже вече беше тъмно. Следважия миг изритвам врата, а тя се залюлява навън и аз побягвам да играя, но. . . Спирам се. Пред мен има изправени, в строй, войници. Някои с вериги около врата, други плачат а трети просто стоят в строй. Бяха строени на големи групи между, които имаше разстояние. Не се виждаше къде свършват.

Тогава се изплаших и затворих врата. Изправих се на пръсти и надникнах пред прозореца. Един облак беше още огрян от слънцето. Продължих да гледам. Зелените униформи бяха изцапани от червения пясък. Войниците се стояха тихо, с тъжни погледи и шапки на главите. Слънцето се скри. Войниците се заяъртяка. Зад тях има дълги, ниски маси. Те сядат на земята. Тогава виждам на масите тетрадки, и те също изцапани, върху, които имаше мокри петна от сълзи. Войникът до мен започма да чете с слаб глас:

-Благодаря на моето семейство, че бяха до мен в добро и зло. Аз трябва да ги напусна и незнам дали ще се върна. Живейте си живота с усмивка на лицето, дори и да ме се върна - замлъкна. . . -благодаря ви.
Друг войник зпочна да чете
-Ще ми липсвате, знайте, че ви обичам. Прощавам ви за всичко. Молете се за мен.
В далечината се чуваше строг глас:
-За кой е?
-За Михайлов, сър. -един войник повдигна бавно тъжния си поглед
-Върнете на подателя.
Обърнах се и чух "Това е бойно поле"

Какво мислите? Ако някой ме разбита:
Върнете на подателя ~ това се азва най-често когато пращаш писмо на изчезнал/мъртъв войник.