Предизвиках ли истината от мисли

Пак си ти в мислите ми. Пак облада сърцето ми.
Как го правиш, дори и да си на километри от мен.
Питам се аз дали си ти любовта на живота ми, за да е така. . .
Мисля си аз за теб, както преди. . .
Но дали и ти си така? . . .
Чудя се! Как си? Къде си? . . .
Ще те видя ли отново? . . .
Когато ми домъчнее, гледам нашите стари снимки и. . .
И Спомените със теб ме връхлитат. Отново и отново.
Защо е така ? . . . . Нямам обяснение. . .
Но след два дни, когато си отидох на село се случи нещо странно.
Не знам дали аз го предизвиках или просто е съвпадение.
Седях си аз пред къщата обърнах се и те видях. Отиваше някъде с колата. . .
Стоях с часове на прозореца и когато чух че приближава кола,
Предположих че може би си ти. . .
ДА! Оказах се права. . . Ти се връщаше се от там където беше.
Но какво си помисли когато ме видя?
На другия ден отидох да пия кафе.
Чаках, чаках. . . Но ти не беше там. . .
Помислих си, че вече си си отишъл. За това реших да чакам отново на прозореца.