Sanovnik.bg»Мрежата»Анонимен»Моите форумни постове
Анонимен
Анонимен
Новак

Моите форумни постове

АнонименРазумът не познава чувствата
Не си разбрала смисъла
АнонименПросто имам мнение
Ограничено мислене
АнонименПросто имам мнение
Ограничено мислене
АнонименЖивей!
Хм мисля, че ти казах нещо.
АнонименИма ли смисъл да мислиш някой за луд
Така, нека ти кажа нещо, това, което пиша е напълно моя работа, не можеш да ми кажеш да си оправям живота, да не съм такъв песимист, когато не ме познаваш.Следващото нещо, като не ти харесва какво пиша, не коментирай, наистина е изключително дразнещо, всяко нещо да бъде коментирано от теб, разбрах не ти харесва как пиша, искаш нещо по-розово, не съм единствената, която пише, чети друго. На 14 години съм, нали не мислиш сериозно, че съм някакъв депресиран сектант, който не е видял нищо положително от живота. Ако и ти си писала някога или още пишеш, знаеш,че когато ти дойде музата не подбираш, пишеш каквото идва и после редактираш, качвам тук, за да видят как мисля аз , повтарям не ти харесва не коментирай, и това последното, което написа беше изключително смехотворно на "Въпросът", не сериозно по-глупав коментар не бях чела. Както у да е дано съм била ясна, лека вечер.
АнонименКъсно ли е вече?
Под "хартийки" имах предвид парите, не си разбрал смисъла.
АнонименКъсно ли е вече?
Под "хартийки" имах предвид парите, не си разбрал смисъла.
АнонименТи усещаш ли го?
Въображението, го създаваш ти, сънищата отразяват живота ти .. Бих казала, че самотата доста бързо отключва и двете. От една страна, за да ти покаже какъв живот наистина копнееш да живееш, а от друга, за да ти даде това, което ти липсва.
АнонименМай мога
Благодаря.
АнонименПросто самота
Благодаря
АнонименОгледайте се, виждате ли докъде се стигна?
Точно в това е проблема, думите не могат да поправят нищо, от това което сме създали, думите просто вече нямат стойност, а изгубим ли гласът си, губи се и същността.