Анонимен

Новак
Моята стенаСтатииСъветиИсторииКоментари1Форумни теми17Постове във форума16За менИзпрати съобщениеточки0

Така, нека ти кажа нещо, това, което пиша е напълно моя работа, не можеш да ми кажеш да си оправям живота, да не съм такъв песимист, когато не ме познаваш.Следващото нещо, като не ти харесва какво пиша, не коментирай, наистина е изключително дразнещо, всяко нещо да бъде коментирано от теб, разбрах не ти харесва как пиша, искаш нещо по-розово, не съм единствената, която пише, чети друго. На 14 години съм, нали не мислиш сериозно, че съм някакъв депресиран сектант, който не е видял нищо положително от живота.
Ако и ти си писала някога или още пишеш, знаеш,че когато ти дойде музата не подбираш, пишеш каквото идва и после редактираш, качвам тук, за да видят как мисля аз , повтарям не ти харесва не коментирай, и това последното, което написа беше изключително смехотворно на "Въпросът", не сериозно по-глупав коментар не бях чела.
Както у да е дано съм била ясна, лека вечер.

Въображението, го създаваш ти, сънищата отразяват живота ти ..
Бих казала, че самотата доста бързо отключва и двете.
От една страна, за да ти покаже какъв живот наистина копнееш да живееш, а от друга, за да ти даде това, което ти липсва.

Точно в това е проблема, думите не могат да поправят нищо, от това което сме създали, думите просто вече нямат стойност, а изгубим ли гласът си, губи се и същността.