- 02.02.14 11:23#1Май могаИ точно тогава, когато луната изгря усетих, как се променям.
Всичко пред мен причерня, тялото ми се парализира, силата рязко ме напусна,
Нощта поглъщаше душата ми, мрак, в това се превръщах..
После за миг, всичко спря, болката изчезна, силата отново ме изпълни, но знаех, че не съм същия човек,
душата ми, изпълнена с тъмнина, ме превръщаше в чудовище..
Усещах демона в себе си, усещах как се опитваше да излезе, да погуби всичко, което обичах, и на което
държах. Болката беше ужасяваща, сякаш всяка част от тялото бе изтръгвана, после връщана на мястото си
и отново откъсвана, демона беше по-силен от същността ми..
Но бях сама, за миг покажех ли, че ме е страх, то щеше да ме погълне, нямах друг избор освен да се боря,
за това, което обичам, в този миг показвайки на себе си , които са нещата на които държа истински, душата
ми сякаш възкръсна, като лъч светлина минаващ през тъмнината, озари тялото ми, тогава всичко приключи ..
Мракът сковал сърцето ми, и забранил му да изпитва любов си беше отишъл, но още усещах останалите
парченца тъмнина в душата си ...ОтговорОтговор с цитат - 03.02.14 12:36#2от: Май могаПоздравления, имаш дарба и пиши. ОтговорОтговор с цитат
- 03.02.14 07:19#3от: Май могаБлагодаря.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest