- 02.02.14 11:21#1Просто самотаИ каква си мислите, че е реалността, точна такава черна и бездънна, винаги си сам, винаги има някой иска да те накара да лазиш
точно,заради това не трябва да се доверяваш на никой, когато те събарят ставаш, плуят ли те плюеш и ти, няма такова нещо, като
"Не им обръщай внимание", хм и какво става като само мълчиш, продължават да те тъпчат, просто им даваш това, което заслужават.
От малки се учим да търпим на злоба и болка, няма го това мама и тате да са до теб, да ти купуват нови дрешки, обувчици,тука
мама и татко са някви едвали не твой набор, дет не знаят как да си оправят живота, иначе родители. Побоища, караници, навънка
вкъщи се тая, и после ми кажи пак "Боя не е решение" ще ти го припомня кат ми посегнеш пак. Мислиш си, че ако са скараш с вашите
излизаш навънка и там твойте приятели, ще те подкрепят, хм, ама кат вънка са по-големи изроди какво правим ? И какво стана пак почваме
от там където тръгнахме, оставах сам.Намираш си приятел, и пак са почва " Той ме обича, той ще е с мен винаги" еми да ама не,
излез от филма и виж къде са намираш, огледа ли са ? И ко видя ? Ти си момиче, той момче или му до даваш или си го зима.
И вече освен всичко останало нямаш и достойнство, ама ти харесва прайш го пак, виждаш, че ако не продължиш, ще си останеш сама.
Минава време, ставаш на 15 не знаеш колко са та минали, викаш си " Чакай малко, какво правя аз? ". . Намираш хора, които гледат на теб кат на човек, не кат парцал, както бих гледала аз на теб.
Те те изправят, показват ти света от по-красива страна, където си мислиш, че ще си в безопастност..
Минава време, вие все още сте приятели, чувстваш ги страшно близки, те знаят всичко за теб, ти за тях също, отношенията с вашите
също се оправят, всичко ти се струва като в приказка, за първи път се чувстваш истински щастлива.
Явно трябва да ме слушаш по-често, един ден разбираш, че бащи ти изневерява на майка ти, не знаеш какво да правиш.
Минават дни, баща ти разбира, че знаеш, мисля, че знаеш, че нищо хубаво не може да се случи след това,следва жесток побой,
цялата в синини се обаждаш на майка ти, за да и разкажеш какво се е случило. Майка ти ти вдига вдига телефона пияна и ти казва, че
в момента е с баща ти и започва да ти обяснява колко много го обича, ти затваряш телефон, знаейки, че не можеш да се върнеш там.
Обаждаш се на приятелите ти, които дори не ти дигат, след 10 минути получаваш SMS "Ние сме на купон, утре ще ти звъннем.
Чувстваш се изгубена и отново САМА, отиваш взимаш една бутилка алкохол със стотинките, които намираш в джоба си, мисля, че
ще е по-добре да не обяснявам нататък, ставаш копие на майка си, сега разбра ли, защо е толкова брутална реалността?
Още не си?
Брутална е, защото такива отрепки като теб, не заслужават толкова много шанса да докажат,
колко по-жалки могат на бъдат.ОтговорОтговор с цитат - 03.02.14 01:56#2от: Просто самотаНе знам на колко си години,но да лазиш не винаги е правилният отговор.Бъди себеси,бъди човек. Хубаво пишеш.Продължавай да се усъвършенстваш и докажи,че можеш.Успех.
ОтговорОтговор с цитат - 03.02.14 07:11#3от: Просто самотаБлагодаря ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest