- 18.11.14 09:43#1Мирослава
![Мирослава]()
Регистрация: 02.02.14Град: БургасОтговори: 16Разумът не познава чувстватаМоже ли човекът, след като е толкова нетраен и живота му е низ от решения и грешки, да притежава разум, който да ражда обективни заключения- отговорът е не.
Разумът не познава чувствата, той гледа на света, като място, в което трябва да оцелее, не допуска хипотези, не се подвежда по емоции, ако човек живее изцяло отдаден на разума си, няма да опознае живота, ще бъде погълнат от угризения, разсъждения, няма да живее пълноценно, как мислите, това звучи ли обективно?
Обективна е болката, тъгата-чувствата, факт е, че те предизвикват сълзи или от самите чувства, съответно щастие или нещастие, реално последиците от чувствата са обективни.
Какво ражда разума?- планове, химери, тактики, съмнения и в повечето случай обективните последици не отговарят на очакваното от ума развитие.
Физически погледнато, ние не можем да развием и като цяло да използваме повече от 10 % от капацитета на мозъка си, за сметка на това при всеки един житейски проблем, човек освен, че се смирява, той и помъдрява, а това неминуемо му носи покой и дори щастие, тоест дори в основата на развитието на мозъка или разума на човек, стой неговото сърце.
Ако направим съпоставка на разума със сърцето, разглеждайки ги като биологични единици, ще видим, че с годините мозъчните ни клетки умират, а всеки стрес, разбързва измирането им, при сърцето обаче е точно обратното, през години, натрупвайки опит, след всички преживявания, то не умира, а става все по-голямо и по-добро.Колкото повече години минават, толкова по ясно си обясняваме света, по точно хората в него, това прави сърцето, то не се занимава, да тълкува, да мисли защо това е така, а онова иначе, то се отдава изцяло, на инстинкта, то познава единствено любовта и омразата, съответно страха и привързаността, това е неговата същност, няма излишни разсъждения, то просто чувства.
Е, вие ми обяснете като мозъка на човек, бавно, а при други не толкова бавно умира, той прогресивно помъдрява ? Моето логично обяснение е просто, разума ми е необходим, когато става дума за за съзнаваното от мен, както го нарича Фройд- "аз", останалата част от света, не може да бъде обяснена, съответно моят разум не ми е необходим, но ако оставя на чувствата да ме водят и инстинктите да контролират развитието ми, въпреки че няма да мога логично да обясня нещата, около мен, аз ще ги разбирам, и тогава "пред съзнаваното" ( супер-аз ) и "не съзнаваното" ( то ) ще бъдат възприети, точно от сърцето, а не от умът.ОтговорОтговор с цитат - 19.11.14 09:58#2antoaneta ardashes
Регистрация: 02.01.14Град: СофияОтговори: 470от: Разумът не познава чувстватаНе знам от къде си го чела,но чувства и разум са неразривно свързани и се
проявяват на различни нива от нашите необходимости.Не мисля,че трябва да
отделяме чувства от материя.При това положение трябва да сме два човека. :wink: ОтговорОтговор с цитат - 23.12.14 09:27#3МирославаРегистрация: 02.02.14Град: БургасОтговори: 16от: Разумът не познава чувстватаНе си разбрала смисълаОтговорОтговор с цитат
- 27.03.15 11:59#4iiiРегистрация: 24.12.14Град: -Отговори: 5от: Разумът не познава чувстватаНе съм много съгласна с теб. Не обичам метафората за мозъка и сърцето, но винаги съм била на мнението, че те са неразривно цяло. Разумно е да познаваш чувствата си, да уважаваш всяка емоция и да взимаш решения, които не те потискат емоционално, психически, духовно и т.н. Разумът се влияе от сърцето, ако обичаш някого, решенията ти са свързани с тази любов. Както и сърцето се влияе от разума (тук има изключения)- решил си, че даден човек не е стока и чувствата ти към него са дистанцирани (примерно).
Да, не можем да използваме пълния капацитет на мозъка си, слава на Бога. Да приемем, че всички използваме 10%- погледни в какъв свят живеем. Не можеш да кажеш, че хората са постигнали малко за това време, доста неща в нашия свят са си чудеса. Друга е темата, че повечето хора са с ограничено съзнание, потиснати, недоволни, дори груби. Но има причина да са такива и тя сигурно е емоционална. Чисто биологически по цялото ти тяло има нерви, клетки и тече кръв. Това не е ли вид физическа връзка между мозъка и сърцето? Мозъкът отразява емоционалните състояния на човек в отделните си части. Както и понякога, когато мислиш много, се ядосваш и пулса ти се ускорява.
Нещата не са черно-бели. Разумът много зависи от чувствата, почти невъзможно е да остане незасегнат от тях, защото дори безразличието е вид чувство. Човек има мнение по почти всяка една тема, това го прави пристрастен по някакъв начин и честно казано, нямам идея как съдиите си вършат работата.
Пример ти давам: Помисли над собствената си тема. Има хора, които мислят, че разума не познава чувства и че е чист без тях. Има хора, които мислят, че чувствата не познават разум и са чисти без него. Някои мислят, че разума и чувствата са свързани и няма как да не функционират заедно. Други сигурно изобщо не се замислят над темата, защото си имат купища работа. Защо всеки има различно мнение? Всеки е различен човек. Какво ни отличава? Разумът и чувствата, връзката помежду им, това, което поставяме на пиедестал . ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest