В подножието на висока планина се гушело китно село. В него живеел и възрастен мъдрец, който обичал всеки ден да се изкачва до върха и да се любува на родното си място. Докато вървял в планината, понякога срещал непознати хора, с които дълго разговарял.
Веднъж, докато бил на върха, към него се присъединил странник, който пристигал от далечно място. Като видял стареца да наблюдава селото, странникът рекъл:
- Разкажи ми за своето село! Заслужава ли си да се заселя тук? Аз живях далеч на север, но се махнах от онова ужасно село. Мястото беше много грозно и бедно, а хората бяха непоносими.
При тези думи старецът рекъл:
- Няма да ти хареса тук. Всичко е същото като и в твоето село. По-добре продължавай да търсиш хубаво място за живеене, желая ти успех!
Минали се няколко дни. Мъдрецът отново се качил на върха на планината и отново имал подобен разговор. Друг мъж се спрял при него и запитал:
- Разкажи ми за селото в подножието на планината! Добро място за живеене ли е? Аз имах дом в едно прекрасно селце с приветливи хора, но домът ми изгоря при пожар и реших да търся късмета си другаде.
При тези думи мъдрецът се усмихнал и кимнал:
- Ще ти хареса тук. Всичко е като в твоето село.
Притча за хубавото и лошото село ни напомня, че светът около нас не е нито добър, нито лош. Той е точно такъв, какъвто ние самите го виждаме. Той е огледало на нашия вътрешен свят и състояние на душата ни. Ако имаме очи за щастието и красотата, винаги ще успяваме да ги намерим. Ако сме ограничени и настроени песимистично, никога няма да сме доволни от средата, която ни заобикаля.
