В кутийка от кибрит живеели кибритени клечки. Те никога не били излизали от своя дом и нямали представа какъв е светът навън. Но били убедени, че е много хубаво място. Защо ли? Защото всеки път когато човешка ръка вземела някоя кибритена клечица, тя повече никога не се връщала обратно в кутийката.
Сигурно светът извън кутията е невероятно място, пълно с удоволствия и богатства, мислели си кибритените клечки.
Когато човешката ръка посегнела да хване някоя от тях, другите много завиждали на избраната клечица. Смятали я за голям късметлия. Те нямали търпение да дойде техният ред и дори понякога се боричкали, за да се прередят по-бързо.
Веднъж, както обикновено, човешката ръка отворила кибритената кутийка и взела една клечица, но след това не затворила кутийката добре. Една от клечиците вътре, която била следващата подред и най-малка, проявила огромно любопитство и надникнала през пролуката. Тогава тя с ужас видяла своя събрат да изгаря бързо и да бъде захвърлен в боклука.
При тази гледка кибритената клечка отстъпила рязко назад, а другите само това ѝ чакали. Те се затичали към отвора на кутийката, а човешката ръка ги сграбчила здраво и ги запалила безмилостно. В суматохата, докато всички пръчици се блъскали да са отпред, най-малката клечица успяла да избяга от кутийката и така спасила живота си...
Тази притча ни учи, че понякога стъпката назад може да спаси живота ни. Затова не бързайте да сте първи във всяко начинание. Не се натъжавайте, когато някой ви изпреварва или се налага да забавите темпото. Това може да е за ваше добро, гласи Притча за кибритените клечки.
