Един ден Буда и последователите му минали покрай селище, населявано от хора, отричащи техните разбирания. Селяните обградили будистите и започнали да ги хулят. Учениците се ядосали. Те имали желание да се защитят със сила, но заради непоклатимото спокойствие на своя учител не предприемали нищо. В тази критична минута Буда рекъл:
- Наистина съм разочарован. Жителите на това село се държат така, защото смятат, че бранят своята религия, която ние се опитваме да подроним. Поведението им е напълно естествено и не може да ме нарани. Но защо вие се подавате на тяхната реакция и позволявате тяхното настроение да ви завладее. Не сте ли свободни да избирате собствените си емоции?
Разгневените селяни се изумили. Те не могли да повярват на ушите си и притихнали. Тогава Буда им заговорил:
- Приключихте ли с това, което искахте ни кажете. Ако има още за казване, ще го направите, когато на връщане отново минем оттук.
Хората не проумявали защо Буда реагира така и го запитали:
- Защо нашите думи не те жегнаха? Ние те обидихме.
Тогава учителят обяснил със спокоен тон:
- Вие сте напълно свободни човешки същества. Постъпката ви беше съвсем нормална. Но аз също съм свободен човек и аз също имам право да реагирам, както намеря за добре. Никой не може да ми вмени своите чувства и мисли. Аз сам съм си господар на своите прояви и няма да приема обидите ви. Отказвам те да стигнат до мен.
Коментари