Мита за Сизифовия труд

Kristina KambarevaKristina Kambareva
Новак
11
Мита за Сизифовия труд
Снимка: GDJ / pixabay.com

В гръцката митология историята на Сизиф има множество и често противоречиви версии с различни интерпретации, добавени с течение на времето.

Сизиф е син на Еол, описан от Омир като човек, който управлява ветровете. Той се счита за основател и първи цар на Коринт. Цар Сизиф насърчава корабоплаването и търговията, но е сребролюбив и измамен. Той е известен и с хитростта си и порочния си интелект, но най-големият му подвиг е да измами смъртта и самия Хадес не веднъж, а цели два пъти. По този повод Омир го определя в "Илиада" като най-хитрият сред хората.

В първата част от мита за Сизиф той умира и слиза в Хадес. След това Зевс заповядва на Танатос (олицетворението на Смъртта) да завърже Сизиф в Тартар. Сизиф лукаво моли Танатос да демонстрира как работят веригите. Докато Танатос изпълнява желанието му, Сизиф се възползва от възможността и приковава Танатос с веригите. Докато Танатос е окован на земята могат да умират повече хора. Само намесата на Арес успява да освободи окования подземен бог и Смъртта е освободена, за да продължи своята работа.

Във втората част на мита Сизиф умира за втори път и отново се озовава в подземния свят. Той убеждава Хадес да го пусне обратно в светлото царство на живите, под предлог че трябва да научи жена си да пренася жертвоприношения и правилните ритуали. След освобождаването си Сизиф, естествено, не прави опит да се върне в Хадес и доживява до дълбока старост, до голяма степен благодарение на това, че Смъртта не иска да се приближава до него.

Когато Сизиф отново умира, този път спасение за него няма, тъй като се намесва самият Зевс. Царят на боговете иска да накаже Сизиф, за да служи като пример за наказаната хитрост.

Сизиф е осъден да се бори с огромен камък по склона на планина в подземното царство. Бутайки го нагоре с ръце и крака, той достига до върха, но тежестта на камъка отново го избуртва назад и отново се търкаля надолу. Трудът на Сизиф е обречен на безполезни усилия и безкрайно разочарование. Влудяващият характер на наказанието бе отречен на Сизиф заради неговата високомерна вяра, че хитростта му надминава тази на самия Зевс.

Поради тази причина безсмислените или безкрайни дейности понякога в разговорния език се описват като „сизифови“.

Тълкувания на мита за Сизифовия труд

- Според слънчевата теория цар Сизиф е дискът на слънцето, който изгрява всеки ден на изток и след това залязва на запад;

- Други учени го смятат за олицетворение на издигащите се и спадащи вълни или на коварното море;

- Епикурейският философ от 1-ви век пр. н. е. Лукреций тълкува мита за Сизиф като олицетворение на политиците, които се стремят към заемане на политически постове. Стремежът към власт е сам по себе си „празно нещо“, оприличаван на търкаляне на камък нагоре по хълма;

- Фридрих Уелкер предполага, че Сизиф символизира суетната борба на човека в стремежа му към знание;

- Албер Камю в есето си Митът за Сизиф от 1942 г. вижда Сизиф като олицетворение на абсурда на човешкия живот.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати