През XIII век гръцки монах почти унищожил един от най-гениалните математически трудове, които човечеството познава. Послушникът унищожил 94 страници със записки от трудовете на Архимед, за да си направи молитвеник. Благодарение на напредъка на съвременните технологии, сега можем да се възползваме от откритията на този, единствени по рода си математик.
Архимед е бил надарен с необикновени математически способности. Възможностите му далеч са надвишавали тези на съвременниците му и изпреварвали времето си. Той специализирал в математиката, по-специално в областта на геометрията. С трудовете си е положил основата на интегралното смятане и теорията на свръхмалките числа. За жалост, повечето от трудовете му са безвъзвратно унищожени от пожара в Александрийската библиотека.
Дълги години учените знаеха за съществуването на математическия трактат „Метод на математическите теореми“ само от позоваванията на него от страна на други учени от миналото. В началото на XX в. Библиотекар на име Йохан Лудвиг Хайберг забелязал един от често използваните от Архимед символи върху страниците на молитвеник. Никой не обърнал внимание на думите и настойчивите му молби, този молитвеник да бъде проучен и скоро след това ръкописът и бил продаден на колекционер на религиозни трудове.
В трактата си „Метод на математическите теории“ древногръцкия математик е формулирал математически понятия и теории, които изпреварват с поне две хилядолетия времето си. Там за първи път се виждат формули за събиране на безкрайни редици от числа с получаване на крайна сума. Частично запазените чертежи и схеми, показват, че Архимед е използвал принципите на диференциални и интегрални изчисления за определяне на площи, обеми и скорости.
Открития ръкопис, почти безвъзвратно повреден от невежия монах, за жалост, не е оригиналният труд на древногръцкия учен. Смята се, че това е много точен препис от началото на Х век, като копието е запазило доста от характерния стил на Архимед, който обикновено пишел в две колони върху пергаментови свитъци, които след това били преписвани многократно.
През ХIII в. пергаментът е бил дефицитна стока. Обичайната практика е била един и същ лист да се използва многократно. Така се получавали и т.нар. палимпсети (от гръцката дума „надраскано отгоре“). Така, когато монахът имал нужда от пергамент за да препише молитвеника си, той просто взел един от по-старите свитъци от библиотеката на манастира. Потопил пергамента в естествен природен избелител, за да получи чисто място за да пише. След това разрязал оригиналните свитъци на две, за да направи страници и грижливо ги подвързал.
Когато през 1906 г. алчен колекционер на религиозна литература закупил молитвеника на анонимния монах, гениалната творба почти била безвъзвратно унищожена. Опитвайки се да повиши цената на придобивката, допълнително са били залепени цветни миниатюри от по-късен период, а книгата била умишлено изцапана или скъсана на места, за да и се предаде по-старинен и ценен вид.
През 1998 г. молитвеникът на монаха от Константинополския манастир е продаден на анонимен колекционер за сумата от 2 милиона щатски долара, след като благодарение на новите технологии беше доказано, че под молитвите се намират записките на гениалния трактат на елинския математик. Това става възможно чрез прилагането на методът на мултиспектрална визуализация, която може да открие и най-незабележимите следи оставени от танините на мастилото върху пергамента.
Коментари