Император Тиберий

Император Тиберий
Снимка: Egisto Sani/ flickr.com

Всеки от многобройните императори, управлявали огромната Римска империя от Вечния град, е известен с важни събития, случили се по негово време. За император Тиберий Юлий Цезар Август, управлявал от 14 до 37 година, безспорно най-важното събитие по време на управлението му от днешна гледна точка е, че в Юдея, която е под римска власт, проповядвал Исус Христос, и според библейските разкази той е разпънат на кръст по заповед на наместника на императора Пилат Понтийски.

Преобладава мнението, че властващият в това време в Рим Тиберий едва ли е научил за това събитие, което по-късно променя напълно света. Императорът в Рим имал задачата, която стояла пред всеки негов предшественик и наследник - да пази властта си от заговори и да управлява значителната територия, която наследява от предишния император Октавиан Август. Сам Тиберий внася и своя почерк в управлението и оставя своята следа в историята като начин на управление и личностни качества, за което разказват Тацит, Дион Касий и други историографи.

Произход и ранни години на Тиберий

Императорът, роден с името Тиберий Клавдий Нерон, е първородният син на Ливия Друзила, съпруга на Октавиан Август, но от първия брак на знатната римлянка с Тиберий Нерон, член на семейството на Клавдиите.

Тиберий е роден през 42 година преди Христа, а от 4 година приема името Тиберий Юлий Цезар, защото е осиновен от императора.

Според историческите хроники той бил сдържан по природа и с прикрит характер. Императорът се отнасял към доведения си син по същия начин, както към останалите си роднини, играейки си безотговорно със съдбата им.

Детските му години преминават в двореца на императора, който принуждава баща му да се разведе с майка му, за да се ожени той за нея. Тиберий и брат му са отглеждани и обучавани заедно с дъщерята на Октавиан - Юлия, като наследници на владетеля и получават добро образование. За първи път името на Тиберий се споменава във връзка с победата при Акциум, тъй като той участвал в триумфа на Октавиан Август.

В младежките му години се прославил с това, че участвал в няколко военни похода по границите на империята. Ръководейки малка армия Тиберий успял да накара партите да върнат орлите на римските легиони, взети от тях в плен. Избран е за претор и командва частите на империята на европейска територия. След успешни действия в Галия става консул.

Завръщането му в Рим не се оказва добро за него в личен план. Октавиан намислил да ожени Тиберий за дъщеря си Юлия, без да се интересува от факта, че той бил много привързан към жена си Випсания Агрипина. Двамата имали син - Друз Млади, очаквали и друго дете, но Тиберий бил принуден да се разведе с Агрипина и да се ожени за Юлия Старата, която ненавиждал.

В 6 година преди Христа той решил да се оттегли в доброволно изгнание на остров Родос, където прекарал 8 години. По това време се развел с Юлия, но повече никога не пожелал да се ожени.

Императорът осиновил Тиберий през 4 година, когато последният бил вече на 46 години. Осиновяването е било продиктувано от необходимост да се остави наследник на престола, тъй като императорът нямал живи синове.

Възкачване на престола и управление на Тиберий

През 14 година император Октавиян Август умрял и Тиберий го наследил. Предаването на властта се оказало сложно и още в тези първи стъпи на новия владетел станало ясно, че раболепието и лицемерието ще властват заедно с новия принцепс.

В управлението си Тиберий се опитвал да следва принципите, заложени от предходника си. Властта на императора станала по-силна, но самият Тиберий предпочитал да стои в сянка, като по-охолен живот демонстрирали консулите. Тази тактика той използвал, за да демонстрира уважение към традициите на републиката.

Икономически империята бележи възстановяване при неговото управление. Императорът налага рестрикции и съкращава драстично разходите, включително военните. Данъчното бреме намалява, защото императорът смятал, че стадото трябва да се стриже, не да се дере.

Във външната политика също настъпват промени. Вместо да продължи със завземането на нови територии, императорът се съсредоточава в укрепване на границите и развитие на завзетите провинции. Той отделя значителни средства за строителни и възстановителни работи.

Политиката му не се харесала на елита и реакциите не закъснели. Управлението му се характеризира с множество опити за преврат. През 21-22 година Тиберий създал военен лагер в околностите на Рим, в който разположил цялата си лична армия за охрана.

В обществения живот обаче властвали лицемерието, притворството и доносничеството, за което способствал наложения от императора Закон за обида на величието на римския народ и императора.

През 26 година най-довереният човек на императора Луций Сеян придобил огромно влияние, тъй като Тиберий се оттеглил във вилата си на остров Капри, откъдето продължил да управлява империята с писма. Цялата кореспонденция се управлявала от Сеян, който се канел да узурпира властта, но бил разкрит случайно от императора и екзекутиран.

На Капри Тиберий се отдал на разврат, убийства на хора, които са подразнили императора, за което били хвърляни в морето. Мизантропията и параноичните пристъпи на владетеля били безкрайни и това станало известни в Рим, заради които той останал в историята най-вече с мерзкото си поведение, а не с останалите си държавни дела.

Последни години на Тиберий и наследство

В началото на 37 година здравето на императора започва бързо да се влошило. Близкото обкръжение на императора очаквало края му. Дори лекарят Харикъл, с когото императорът се съветвал, потвърдил, че владетелят е на прага на смъртта си пред преторианския префект Макрон, който бил поддръжник на наследника на Тиберий Гай Германик.

Според сведенията на Тацит Тиберий спрял да диша, а от обкръжението му започнали да се поздравяват, като сред тълпата се появил и наследника Германик. Изведнъж Тиберий се събудил и поискал храна, за да възстанови силите си. Сред настаналото объркване присъствие на духа запазил Макрон. Твърди се, че по негова заповед Тиберий бил задушен, като бил затрупан с дрехи.

Народът също посрещнал с радост вестта за смъртта му. Оттогава останала фразата: Тиберий в Тибър!

Според завещанието на императора мястото му било заето от най-младия син на Германик и Агрипина - Гай Германик, повече известен като Калигула.

Сенатът отказал да обожестви мъртвия император заради сложните отношения, които се създали още с встъпването му в длъжност до самия край на 23-годишното му управление.

Вторият император на Римската империя може да бъде определен като способен военен водач и разумен граждански управник, който се опитал да ограничи бюджета на Рим, поставяйки го под строг контрол. Той успява в това си начинание, за което историческите хроники свидетелстват с факта, че след смъртта си оставя в хазната полученото при встъпването си, увеличено многократно.

Въпреки тези си успехи Тиберий остава в съзнанието на съвременниците и потомците със сексуалните си извращения, саможивия си и мрачен характер и недоволния си сърдит вид. Един от лошите императори в.

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати