Юстиниан I е император на Византийската империя от 527 до 565 г. Роден е около 482 г. н.е. в Таурезиум, село в Илирия. Юстиниан се смята за един от най-важните късноримски и византийски императори.
Той започва значителна военна кампания, за да си върне Африка от вандалите (през 533 до 534 г. н. е.) и Италия от готите (535 до 554 г. н. е.). Юстиниан възстановява църквата Света София (започнато през 532 г. н. е.) и строи нови църкви, манастири, крепости, водни резервоари и мостове.
Друго голямо постижение, реализирано по време на управлението му, е въвеждането на значими правни реформи - той обединява всички римски закони, издадени от времето на император Адриан (117 - 138 г. н. е.) до негово време. Юстиниан е широко известен като един от най-великите и най-противоречиви императори в историята.
Близо четиридесетгодишното управление на императора предвещава обширна териториална експанзия и военен успех, заедно с нов синтез на гръко-римската и християнската култура, наблюдаван на всички нива на византийската култура.
В религиозната сфера Юстиниан заема водеща роля в оформянето на църковната политика. Като непреклонен защитник на християнското православие, той се бори да унищожи последните останки от гръко-римското езичество, да изкорени манихейците и самаряните и да се противопостави на конкуриращите се християнски секти, включително арианите и монофизитите.
Периодът на владетелстване на Юстиниан I се отличава и с изключителни постижения в архитектурното и художественото покровителство и производство. Възстановяването на Света София от 532 до 537 г. е първостепенното постижение на строителните кампании на Юстиниан.
Като столична катедрала и най-важната църква през дългата история на империята, новата Света София поставя стандарт в монументалната куполна архитектура, който ще има траен ефект върху историята на византийската архитектура.
Наред с огромното покровителство в монументалното строителство и декорацията, преносимите изкуства също процъфтяват през епохата на Юстиниан I. По време на неговото управление производството на коприна е въведено във византийските земи от Китай, форма на изкуство, с която Византия скоро ще стане известна в целия средновековен свят.
Юстиниан I възстановява статута на Равена като столица на Италия. Мозаечни портрети на Юстиниан и съпругата му, императрица Теодора, се появяват там в църквата Сан Витале (526–48).
С неговата смърт през 565 г. империята граничи с почти цялото Средиземно море, размер без аналог във византийската история от този момент нататък.
Вижте още:
