Пилат Понтийски е римски прокуратор, който осъдил на смърт Христос, след което символично измил ръцете си, за да снеме вината. Така го представят библейските текстове.
Според 4-те Евангелия Пилат осъжда Исус по обвинение на евреите. Така Новият завет хвърля цялата вина за Христовото разпятие върху евреите и представя римляните като хора, които биха спрели процеса, ако можеха.
Гръцки и римски източници обаче говорят за друга версия и допълват образа на Пилат Понтийски. Той е жесток, безмилостен и знаел как да си вържи работата. Управлявал е една от най-размирните области на Римската империя 10 години – рядко дълъг срок, който показва уменията му на лидер.
Когато пристига в Юдея задълженията на Пилат били основно военни. Той трябвало да поддържа мирна обстановка в римската провинция.
Както всеки един римлянин Питат Понтийски е бил изключително религиозен човек. Две са били характерните черти на римляните – били безпощадни войни по време на битка и изключително набожни, що се отнася до спазване на обреди към техните богове.
За римляните религията е стожер в съществуването им и Пилат не се различавал по нищо от това описание. При всички управители в империята култът към боговете и политиката напълно се сливали.
Сред малкото доказателства за управлението на Пилат е надпис, издигнат в Кезария, по времето на император Тиберий. Монети, сечени през това време, също доказват, че Пилат Понтийски е историческа личност.
Според римските източници Пилат е далеч от християнския образ, който му приписват в Библията. Той е знаел как да ужаси тълпата и да въведе ред в определена територия.
Първите му действия като прокуратор в Юдея едва не завършват с кървава баня. Той нарежда в Йерусалим да бъдат изпратени римски войници, но флаговете, с които те влизат, поругават първите две от Десетте божи заповеди.
Обидените евреи протестират пред Пилат, а той планира да ги уплаши, за да потуши недоволството. Римлянинът решава да инсценира сблъсък. Когато приема евреите в палата си, неговите войници изваждат мечове, като прокураторът се е надявал бунтуващите се да се разбягат.
Те обаче падат на колене и показват готовност да загинат, но не и да приемат в Йерусалим да има флагове, оскърбяващи Мойсеевия закон. Тъй като основната му задача е да пази мира сред населението, Пилат отстъпва.
Според Евангелията ролята на Пилат в историята на Исус е епизодична. Документалните хроники обаче казват точно обратното.
Истината е, че Исус не е първият Месия, който се появява в Юдея. Преди него е имало и други, проповядващи нови религиозни убеждения. Римляните знаели за тях и ги следели.
Процесът срещу Христос започва въз основа на обвинения, отправени от водещи фигури в обществото, което показва, че аристокрацията в Йерусалим има пръст в разпъването на Христос.
Основното, срещу което негодува Пилат, е титлата, която Исус носи не по своя воля – Цар на евреите. Като представител на Римската империя Пилат защитава нейното политическо право на единствен господар на юдеите.
След тайната вечеря Христос е арестуван в Гетсиманската градина. На следващия ден е осъден и екзекутиран по заповед на Пилат Понтийски.
След като произнесъл присъдата Пилат си измил ръцете и прочел няколко молитви към боговете, което било обичайна практика за началото на деня при римските управници.
