Априлското въстание

априлско въстание

В историята на всеки народ има паметни дати, които разкриват същността на националния характер и са емблема на духа на цял народ. Такава дата в нашата история е 20 април 1876 година, в която предците ни дръзват да се вдигнат срещу цялата Османска империя в името на своята свобода.

Събитието е драматично и влиза в световните анали като пример за себеотрицание и храброст, на каквато е способен само древен и горд народ, съхранил чувството си към висшето благо - свободата, цели пет века на мрачно и тежко робство.

Отзвукът от това грандиозно народно дело се оказва толкова силен, че става предпоставка за последвалата Освободителна война, след която България отново се появява на картата на Европа, а народите на Стария континент обръщат очите и съзнанието си към един забравен народ, който се опитва да надскочи възможностите си, за да бъде свободен.

Априлското въстание е повод за национална гордост и преосмисляне на събитията от миналото, които чертаят посоката, в която трябва да вървим напред. Тяхното преповтаряне ни кара да помним, че имаме дълг към тези смели обикновени хора, на които в крайна сметка дължим днешната си свобода.

Предпоставки за избухване на Априлското въстание

През 1873 година двигателят на революционната борба - Васил Левски е заловен и обесен край София. Този факт довежда до криза в движението, което подготвя националната ни революция. Начело на революционния комитет застава Христо Ботев, който решава, че е време българите да се възползват от разпалването на Източния въпрос и затова започва подготовка за ново въстание.

Малкият времеви обхват на подготовката води до неуспех и избухналото Старозагорско въстание през 1875 година търпи провал. Гениалният поет се оттегля покрусен, поемайки вината за провала на въстанието, а Българският централен революционен комитет се саморазпуска.

Някои от членовете на Централния революционен комитет обаче сформират ново ръководство, наречено Гюргевски революционен комитет и вземат решение за подготовка на въстание през пролетта на 1876 година. Страната е разделена на революционни окръзи, избрани са апостоли, които да бъдат начело на всеки от тях. Започва работата по великото дело за народа.

Подготовка на Априлското въстание

Революционните окръзи, на които е разделена страната, са 5 на брой.

- Търновски революционен окръг - центъра му е Горна Оряховица, а главен апостол е Стефан Стамболов.

- Сливенски революционен окръг - главен апостол е Иларион Драгостинов.

- Врачански революционен окръг - главен апостол е Стоян Заимов.

- Пловдивски революционен окръг - главен апостол е Панайот Волов, по-късно Георги Бенковски.

- Софийски революционен окръг - само е планиран, а главен апостол е Никола Обретенов.

Подготовката в Търновски революционен окръг е поверена на местни революционни дейци, които разгръщат мащабна дейност и единственият проблем, с които не успяват да се справят, е липсата на въоръжение.

В Сливенски окръг между отделните ръководители възникват противоречия, а някои от комитетите смятат, че четническата дейност ще им донесе повече успехи. Във Врачански окръг има както разногласия, така и липса на оръжие.

В Пловдивски революционен окръг се провежда най-добре организирана подготовка, създава се и добре обмислен план за действие. В местността Оборище се провежда общо събрание на отделните комитети на 14 април и се насрочва дата 1 май за избухване на въстанието.

Подготовката на Априлското въстание на практика трае само около 1-2 месеца и това е причина за доста от неуспехите му в неговия ход. Най-добре подготвен е Пловдивският революционен окръг, но събитието няма външна подкрепа и неговото осъществяване се дължи основно на усилията на апостолите и техните помощници.

Избухване и ход на Априлското въстание

Поради предателство въстанието избухва по-рано от насрочената дата. Турски заптиета се опитват да арестуват Тодор Каблешков в Копривщица и затова той обявява въстанието на 20 април, за което уведомява околните комитети с известното Кърваво писмо.

На същия ден въстава Панагюрище, а Георги Бенковски създава Хвърковатата чета. Тя обикаля околните селища и призовава за общо въстание.

априлско въстание - баташко клане

Въстаналите селища са нападнати от османската армия и башибозука. Стрелча, Клисура и Панагюрище падат, а населението е подложено на масови кланета. В Перущица Кочо Честименски и Спас Гинев убиват целите си семейства, за да не попаднат живи в ръцете на османците.

Когато апела за въстание стига в Търново, местните власти вече са подготвени. Въстанието избухва, но скоро затихва, като само сражението в Дряновския манастир остава в аналите като смел опит за отхвърляне на робството.

В Сливенски революционен окръг въстание не избухва, а във Врачански решават да изчакат четата на Христо Ботев. Наистина с кораба Радецки пристигат четниците на Ботев, но на 20 май поетът, който ги води, пада убит. Четата е обкръжена, раздробена и унищожена. Още една чета - на Таньо Стоянов минава Дунав, но също е унищожена.

С разгрома на двете чети на практика Априлското въстание е потушено. Жестокостта на османските власти обаче е чудовищна. Близо 80 селища са изгорени, избити са около 30 хиляди, мъже, жени, деца и старци. Съдбата на Батак, Перущица, Клисура и много други селища е ужасяваща. Населението е избито масово, малцина се спасяват, само за да разкажат за преживения ужас. Някои населени места са заличени напълно и престават да съществуват завинаги.

Отзвука от Априлското въстание по света

Турските жестокости не остават скрити. Сведения за случващото се дават най-напред дипломати на много държави. Американският дипломат Юджийн Скайлер, руският княз Церетелев, англичанинът Едвин Пиърс, както и американският журналист Макгахан осведомяват европейската и световната общественост за случващото се.

Създадена е международна анкетна комисия, която да разследва извършените престъпления. Съпричастие към съдбата на поробеното население показват в повечето европейски държави. В подкрепа на българите застават много писатели - Тургенев, Толстой, Достоевски, Виктор Юго и други.

Най-широк отзвук погромът на въстанието им в Русия. На страната на българския народ е не само интелигенцията, но и обикновените хора. Вълната на възмущение за невинните жертви и желанието за помощ за изстрадалия народ е толкова голяма, че принуждава император Николай ІІ да обяви война на Турция, която се превръща в Освободителна за българските земи. Победната за Русия война завършва с мирен договор в Сан-Стефано, според който българите получават своя свободна държава.

Значение на Априлското въстание за българския народ

Въстанието, избухнало на 20 април 1876 година, е най-значимата проява на българския национален дух. То е връх в национално-освободителната борба, водена от българския народ през цялото време на робството.

Разгромът на Априлското въстание е тежка загуба за народа, но постига политическите си цели, довеждайки до свободата. Като най-мащабна проява на революционните борби през Възраждането, то показва, че народът ни има сили да проведе своя национална революция.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

3
50
40
31
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати