22 септември е една от най-знаменателните дати в новата българска история. На този ден, 30 години след Руско-турската освободителна война и пет века след края на Второто българско царство, страната става напълно независима.
През 1908 година политическата обстановка в Европа и на Балканите е достатъчно узряла за независими български действия. Макар и не в състава на Османската империя, България е зависима от Високата порта, тъй като е управлявана не от независим владетел, а от княз, отговарящ пред турския султан. Тогава обаче Турция е отслабена, а в Европа се образуват лагери между отделните велики сили, подготвящите се за избухването на предстоящата Първа световна война.
Така на 22-и септември 1908 г. в гр. Велико Търново с манифест българският княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Денят е обявен за официален празник с решение на Българското народно събрание от 10 септември 1998 г.
Условията за обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век са много благоприятни. В първата половина на 1908 г. в Османската империя избухва младотурската революция. Тя постига успех и в Турция са въведени редица реформи. На север Австро-Унгария – една от Великите сили, наложили Берлинския договор, се готви да анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина. С други думи тя се готви да наруши договора, тъй като по силата му тази територия е дадена само за временно управление. Затова и българският княз Фердинанд се обръща директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си.
Българското правителство решава обявяването на Независимостта на България да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в търновската църква “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава.
След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулува цар.
Вижте още: Съединението на България.
