Император Константин ХІ Палеолог - живот и управление

Император Константин ХІ Палеолог - живот и управление
Снимка: bg.wikipedia.org

Вековно е съперничеството на Балканите между Българската, Сръбската държави и Византия. През 1453 година най-после настъпва развръзката на това епично противопоставяне.

Съдбата си прави жестока шега с участниците в сблъсъка на Балканския полуостров. Нито една от страните не е победител. Големият печеливш се оказва зараждаща се империя, която не влиза в сметките дотогава - държавата на османците.

Последните императори на империите най-често имат трагична съдба. Ярко доказателство за този извод е последният император на Източната Римска империя, останала с името Византия - Константин ХІ Палеолог.

Кой е човекът, който има нерадостната съдба да бъде свидетел на погрома над гордата си империя и как се вписва личността му в преломните събития на времето, белязали края на късното средновековие?

Последният византийски император Константин ХІ Палеолог има блестящо потекло. В родословието му се преплитат всички известни управляващи фамилии - Палеолози, Комнини, Кантакузини, Асеневци, Шишмановци, Срацимировци, Неманичи.

Баща му е император Мануил ІІ Палеолог, а майка му е Елена Драгаш, дъщерята на деспота на Велбъжд Константин Деян. По линия на майка си императорът е правнук на българския владетел Иван Александър, а по бащина връзката му с българските владетели идва от Ирина Асенина, чрез която се сродява с Иван Асен ІІ.

Самият император предпочитал да използва фамилното име на майка си и затова често се среща с името Константин ХІ Драгаш. Прекарал детските си години в престолния град, под влиянието на родителите си. Дори бил начело на Константиновия град за период от 2 години - 1437-1439 година. Бил е също деспот на Пелопонеската област Морея, която имала статут на деспотство.

Историческите хроники го представят като владетел с подчертано войнишки наклонности, без високо образование, каквото родината му безспорно можела да му даде, но пък с ораторски заложби и способност за отлично ориентиране в събитията.

През 1448 година умира императорът - Йоан VІІІ Палеолог. По това време Константин се намира в Мистра, на полуостров Пелопонес, а по-малкият му брат успява да го изпревари и да се прибере в столицата с надежда да заеме престола. Това не се случва, тъй като подкрепата за него е изключително слаба. Константин има подкрепата на всички е провъзгласен на император още в Мистра.

През пролетта на следващата година той се прибира в столицата и първата му задача е да подготви града за евентуална обсада. Константин разбира добре опасността от турците и затова търси помощ срещу тях, опитва се да тушира църковните борби. Времето му обаче не е на негова страна и всички усилия са обречени на неуспех.

Само 4 години по-късно, на 5 април 1453 година султан Мехмед ІІ обсажда византийската столица, за което се е подготвял внимателно години наред. Константинопол е добре укрепен град и първите две турски атаки са неуспешни. Но срещу 150- хилядната турска армия стоят само 7 хиляди защитници и на 28 май столицата е превзета и разорена напълно.

Константин ХІ Палелолог е свидетел и участник на последните дни на империята си. Той на дело показва, че наистина е такъв, какъвто го представят хронистите - образец на смелост, мъжество и християнски добродетели.

Владетелят участва в уличните боеве за столицата и загива край крепостната порта Свети Роман. Трудно е разпознат сред другите трупове, само благодарение на пурпурните ботуши със златен орел на всеки от тях.

Главата му е изпратена като доказателство до мюсюлманските дворове, че Константиновият град е превзет от турците. Тялото му е погребано с почести, а над гроба му се намира малка църква, наречена Въведение Богородично. Свещта, която гори постоянно на гроба му, векове наред е плащана от турската хазна в знак на уважение, а последният му дом и днес е място за поклонение.

Виж повече

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати