Историческите сводки сочат, че още в стари култури, съвременници на древен Египет, е имало легенди за създания, които излизат от гробове, нападат живите и пият кръвта им. Това са вампирите.
Фолклорните легенди ги описват като безсмъртни същества, които живеят от кръвта на невинни жертви и могат да бъдат прогонени само от Светия кръст или светлината на слънцето.
Тези впечатляващи разкази, плод на древните народни представи, са толкова удивителни, че няма как да не бъдат претворени в съзнанието на съвременните поколения. Затова появата на романа на Брам Стокър Дракула е повече резонен отговор на човешките очаквания, отколкото странно литературно явление.
Измисленият герой - граф Дракула, печели много силна популярност и е интересно да се проследят причините един герой от света на безплътните призраци да бъде толкова интересен на модерния човек. Историята на Дракула си струва да бъде разгледана.
Историята на граф Дракула
Граф Дракула заема едно наистина почетно място сред историите за призраци и таласъми. Той е типичният вампир, който пие кръвта на невинните жертви, за да живее вечно. Получовек и получудовище, но безсмъртен, фамозният граф е неустоим образ в съвременните представи.
Такъв го прави факта, че е отражение на някаква неразгадаема част от самите нас. Част, която кореспондира с мечтата за безкраен живот.
Каква е представата за вампира с името Дракула?
Цялата представа, свързана с него, е обвита в тайнственост, загадъчност още от мястото, което той обитава. Това е Трансилвания, място, което се превежда земя отвъд горите, но означава земя над облаците. Непознато място, откъдето никой не се завръща.
Историята на Дракула е добре проучена от Стокър. Срещата с вампира е взаимствана от фолклора на трансилванците. Легендите твърдят, че вампирът не може да нападне жертвата си, ако тя доброволно не отвори вратата за злото. Вампирите използват човешките слабости, за да ги завладеят. Така постъпва и Дракула.
Легендата за безсмъртния вампир е вечна и ще бъде такава, защото това, което разказва, е заложената дълбоко в самата ни човешка същност жажда за безсмъртие и вечна младост.
Вампирът е отражение на тъмните страни на човешкото съзнание. Половината от него е мрак и дори не знаем какво се крие там. Четейки за Дракула човекът започва да я разбира и анализира. Това му дава сили да зададе и важния въпрос: Какво е човекът и защо е такъв?
Историята на вампира-граф е контрастна на живота отвъд смъртта, който ни обещават много религии. Вечен живот на духа. Вампирите обещават нещо съвсем друго - безсмъртие на тялото в материалния свят. Това е светът, който познаваме. Знанието, че вампирите ще живеят вечно, стават фикс идея. Това е реализираната човешка мечта за вечен живот, макар и като бледа сянка на личността.
Историята на граф Дракула е история за отричане от душата. Който покани злото в себе си, ще бере плодовете му.
Кой стои зад измисления образ на граф Дракула?
Зад всяка легенда стои зрънце истина. Това е норма за всяка легенда, за всяка измислена история. Граф Дракула не прави изключение от това неписано правило. Той си има прототип, който е съвсем реална историческа личност, колкото реална е и областта Трансилвания, където живее вампирът Дракула.
Трансилвания се намира в границите на днешна Румъния, пресечена от планината Карпати. Тя е мистериозно място от дълбока древност до сега. И Стокър като автор на романа е проучил факта, че Трансилвания е кръстопътят на суеверията по света. Заедно с това е дом на един изключително жесток владетел от ХV век с вече доказан български произход. Това е Влад ІІІ Цепеш Дракула, който участвал в борбите против османското нашествие в християнска Европа. Този средновековен владетел става прототип на вампира граф Дракула.
Истинската историческа личност Влад Цепеш е роден през 1431 година. На румънски Дракула е със значение на син на дракона или син на Дявола.
При възкачването на бащата на Влад на престола в Трансилвания двамата му сина са изпратени в двора на турския султан като гаранти за мирния договор, сключен между двамата владетели.
Там младият благородник научава за една турска техника за умъртвяване, а именно набучването на кол. Тя прилича в известна степен на разпъването на кръста, където жертвата умира бавно в ужасни мъки.
Влад и по-малкият му брат Раду са освободени от султана е се връщат у дома при вестта, че баща им е убит от заговорници-боляри. През 1456 година Влад заема престола. Той започва да прилага наученото при турците и си извоюва прозвището Влад Наколник.
Най-напред отмъщава на тези, които са убили баща му и брат му. Не се колебае да набожда на кол, жени, деца и старци.
След това се насочва към турците. За да се пази от набезите им, той измисля особено префинена жестокост. Тъй като знае, че войските си набавят храна от населението, което живее по пътя им, той избива собственото си население, което живее в покрайнините, опожарява земята и разрушава всеки подслон, за да не могат да ги ползват турците.
Тъй като не вярва това да спре султана да го нападне, Влад Цепеш започва да набучва на кол всички турски затворници при него. Създава цели гори с набучени. Тази невъобразима жестокост наистина отказва султана да го нападне. Срещу толкова жесток човек султанът не вижда какво може да противопостави.
Неговите собствени благородници не можели да понесат жестокостите, които извършвал, затова го свалили от престола и поставили там по-малкия му брат Раду. Години по-късно, след смъртта на брат си, Влад Цепеш излиза на свобода и си връща за малко престола, но е убит в битка с турците.
Влад Цепеш е бил прекалено жесток дори за суровото Средновековие, видяло какво ли не. Този безспорен психопат от Трансилвания днес се възприема от някои изследователи като политически мотивирана жестокост, от други като свирепо чудовище.
Независимо от оценките на историята легендите го правят безсмъртен. Дълго се е мислело, че костите му почиват в манастир близо до Букурещ. Но през 1931 година гробът му се оказва празен при разкопки.
Дракула е алтернативата на отвъдния живот, който ни обещават религиите. Затова човечеството е пленено от този символ на нощта. Вампирите омагьосват съзнанието на хората, защото ни водят до най-страховитата част от нас самите. Това са места в съзнанието, които не можем да си обясним, нито да разберем, но въпреки това, или точно затова те ни привличат неудържимо.
Някои любопитни факти за Влад Цепеш и Дракула
Влад Цепеш е известен като изключително жесток владетел, но не и като класически вампир. Името му Дракула идва по линия на баща му, който приема тази фамилия. Тя има два превода: дракон и дявол.
Официално се приема, че преводът на фамилията е дракон, тъй като баща му е член на тайния орден на дракона, чиято цел е прогонване на османските турци. С поведението се Влад Цепеш обръща начина, по който се приема името му и след смъртта му всички го свързват с дявола.
Днес замъкът Бран, който се сочи като замък на Дракула, е туристическа дестинация. Няма обаче никакви исторически доказателства, че Влад Цепеш наистина е живял в този замък.
