Пътешествениците и откривателите винаги са се ползвали със славата на авантюристи, прокарващи пътя на човечеството към новото. Техните приключения разпалват интереса към проучване и откриване на непознатите места по света.
Днес почти всичко вече е открито и проучено. Много хора са покрили имената си със славата на откриватели. Кой е първият известен сред тях, на когото дължим пробуждането у хората на ненаситен интерес и любопитство към чуждите култури?
Това е Марко Поло - венецианец, пътувал по пътя на коприната и прекарал дълги години при монголския император Кубилай хан, който владеел по същото време и Китай. След завръщането си описал впечатленията си в книгата си Пътешествията на Марко Поло. Казват, че сам Христофор Колумб носел едно копие на неговата книга при пътуването до Америка.
Без съмнение животът на този човек е любопитен, както и всичко, което разказва в своите спомени за далечни земи. Той не е първият пътешественик, пътувал до Китай, но е първият, който оставил писмени сведения за приключенията си. И макар да се оспорват от някои изследователи днес, те не са отнели от ореола на пътешественика Марко Поло.
Биографични бележки за Марко Поло
Марко Поло записва името се като първият европеец, достигнал до загадъчния за съвременниците му Китай. Дори само този факт го нарежда веднага в редицата на видните изследователи и пътешественици.
Сведенията за него са твърде оскъдни, но не може да бъде иначе, защото той е роден през ранното Средновековие. Смята се, че е родом от Венеция. Предполагаемата дата на раждането му е 15 септември 1254 година. Баща му, Николо Поло, е търговец и заедно със своя брат Матео търгува с екзотични стоки от Изтока. За целта пътувал надалече, стигнал до Волга и Бухара в пътешествията си.
Има и друга легенда, според която родина на великия пътешественик е Балканският полуостров. Според твърденията фамилията на Марко Поло датира от ХІІІ век и за нея се споменава от Далмация. Пътешественикът би трябвало да се смята за хърватин, защото е роден на остров Корчула, който принадлежи за балканската държава.
Има и трето предположение, според което Поло е поляк. То идва от съждение, направено заради титулната страница на първото издание на пътеписите му, където поло е написано с малка буква, не като фамилия, а като национална принадлежност, тоест Марко, полякът.
Почти нищо не се знае за детските му години преди да навърши 15. Най-вероятно това време е прекарал във Венеция. През това време майка му умира и момчето е отгледано от леля си и чичо си.
През 1269 година бащата на Марко, Николо и чичо му Матео се завръщат във Венеция от пътешествие в Азия, носейки скъпи дарове, и тогава за първи път виждат младия Марко.
Две години по-късно, при управлението на дожа Лоренцо Тиеполо, те тръгват отново към Азия, като този път с тях тръгва и младежът Марко. Връщат се във Венеция през 1295 година след 24 години отсъствие, през което изминават 24 хиляди километра път.
При завръщането им става ясно, че Венецианската република воюва с Генуа. Галерата, с която Марко решава да тръгне отново на пътешествие, е пленена от генуезците и той попада в затвора. Там се запознава с Рустикело да Пиза, автор на рицарски романи и издател, който също е затворен в Генуа, след като е пленен в битката при Курзола. На него Марко Поло диктува спомените си. Те са записани през 1298 година. Книгата става много известна и търсена още през ХІV век.
След издаването на книгата, на следващата 1299 година, Марко Поло е освободен от затвора. Връща се във Венеция и продължава да се занимава с търговската си дейност. Умира на 8 януари 1324 година в родния си град.
Пътешествието на Марко Поло
Сам Марко Поло нарича себе си умният и благороден гражданин на Венеция. Пътешествията си из непознати места по света той осъществява с чичо си и баща си.
Когато тръгва, Марко е на 17 години. При завръщането си е 40-годишен мъж. Цели 24 години той прекарва в далечни земи. Завръщайки се, описва възхищението си от несметните богатства, които вижда, и така измисля думата милион. Тя става заглавие на книгата му.
На италиански миле е хиляда, а оне е превъзходна степен. Затова приживе е наричан и сеньор Милион. Терминът постепенно навлиза в употреба и го ползваме и днес.
Пътешествениците Поло тръгват през 1271 година от Акра и след дълги пътувания стигат до Китай през 1275 година. Изминават 7800 километра по търговски пътища.
Владетелят Кубилай хан - монголски император, който по това време управлява Китай, ги приема радушно. Особено силни симпатии има към Марко и му възлага различни важни мисии. Назначава го и на висок пост, той е един от многото чуждестранни администратори на Монголската империя. Работата му го води до много места в Китай, където се запознава с азиатската култура. Научава и китайски, монголски и тюркски езици.
Книгите, в които Марко Поло описва приключенията си
През 1292 година венецианците получават задача да придружат две принцеси, които трябва да се омъжат в Персия. След като изпълняват задачата, тримата венецианци се завръщат у дома, тъй като вече изпитват носталгия.
Преживените приключения Марко Поло описва в книгата си, състояща се от 4 тома.
Първият описва земите на Близкия изток и Централна Азия, които пътешественика пресича на път за Китай.
Втори том описва живота в двора на Кубилай хан - внук на Чингис хан, с когото се среща през 1275 година.
Третият том е посветен на Япония, Индия, Шри Ланка, Източна Африка и Югоизточна Азия, които Марко Поло посещава, докато е при Кубилай хан.
Четвъртият том е посветен на войните на монголците в северните райони на Азия.
Книгата е преведена на много езици още преди смъртта на своя автор. Оригиналния ръкопис обаче е изгубен. Многото преписи доста променят някои части от историите. Най-старият препис е на старофренски език с влияние на италиански.
Истински ли са пътешествията на Марко Поло?
Историята на Марко Поло е вълнувала силно умовете на неговите съвременници, а и на потомците, които са се вдъхновявали от разказите за чудесата, които описва. Това е време, когато хората няма откъде да научават за живота по далечни земи освен от разкази на пътешественици като Марко Поло и те са единствен източник на информация.
Днес може да се направят съпоставки с разказите му и други исторически сводки и да се прецени какъв е процентът на истината в разказаното. Досега друго потвърждение за пътешествията на Марко Поло освен това, което сам разказва в книгата си, няма. Съвременните изследователи са склонни да приемат разказите в книгата повече като измислица, отколкото като отражение на реални събития.
Интересно е да се помисли върху доводите за такива твърдения на изследователите. Те посочват няколко важни факта.
Архивът на град Ян Джоу, където според книгата Марко Поло заема важен административен пост, не споменава никъде за него. Това е нетипично, тъй като китайските хроники са много педантични и прилежно отбелязват всеки факт и личност.
Според разказите Марко Поло слага край на обсадата на Тян Гян, но китайските архиви твърдят друго. Според тях персийците са сторили това. Марко Поло няма как да е бил свидетел дори на самата обсада, тъй като тя е приключила две години, преди той да пристигне в Китай.
Много странно изглежда на изследователите, че Марко Поло разказва доста подробно за живота и бита в Китай, но изпуска подробности като пръчиците, с които се хранят в Китай; напитката чай; както и Великата китайска стена. Това са забележителности, които няма как да не смаят един европеец като Марко Поло.
Така или иначе Марко Поло си спечелва вечна слава като изследовател на света със своята книга, която сам той най-напред озаглавява Описание на света.
Днес гробът му не е известен, тъй като е загубен в края на ХV век, когато престрояват църквата свети Лаврентий, където е погребан.
Коментари