Аварски хаганат – възход и падение

авари

Аварският хаганат е номадска империя, издигнала се в Ранното средновековие в равнините на Централна Европа. Кои са аварите и дали са отделен народ или сбор от много етнически групи, е въпрос, на който учените не могат да отговорят и до днес. Знае се, че аварите пристигат в Европа в средата на четвърти век, малко след края на хунската хегемония.

Историята на Аварския хаганат започва през 567 година. Тогава владетелят на аварите – хан Баян, предвождащ огромното си племе, както и много прабългари, навлиза в земите на бившата римска провинция Панония.

Около 580 г. аварският каган Баян I подчинява славянски, български и германски племена, живеещи в Панония и Карпатския басейн. В съюз с лонгобардите той побеждава мощната държава на гепидите, оспорвала му властта на аварите в Панония. Това дава начало на Аварския хаганат.

Мощта му е толкова голяма, че византийският василевс започва да плаща данък, за да бъдат оставени земите му на мира. Когато Византийската империя не е в състояние да изплаща тези субсидии обаче, аварите нахлуват на балканските ѝ територии. Според историка Менандер Баян командва армия от 10 000 кутригурски българи и заедно с тях опустошава Далмация през 568 г., ефективно прерязвайки византийската сухоземна връзка със Северна Италия и Западна Европа.

До 582 г. аварите завладяват Сирмиум – важна крепост в Панония. Когато византийците отказват да увеличат размера на данъка, който плащат, поискан от сина на Баян и неггов наследник – Баян II (от 584 г.), аварите опустошават целия Балкански полуостров и достигат дори до земите на Южна Гърция.

щит на аварски войн

Към 600 година Аварският хаганат се превръща в огромна империя, разпрострираща се от земите на днешна Австрия на запад до Стара планина на юг и до Каспийско море на изток. През 610 година аварските войски опустошават Северна Италия. През 615 година във Византия избухва гражданска война. Възползвайки се от това, Аварският хаганат нахлух в почти беззащитните византийски провинции на Балканите.

През 626 година в съюз с Персия аварите обаждат Константинопол, но претърпяват тежко поражение. В държавата им избухва гражданска война, която разорява страната. Западният им съсед – славянската държава на пълководеца Само, покорява част от западните им владения, а българите под ръководството на хан Кубрат се вдигат на бунт и, отцепвайки се, създават Велика България на север от Черно море. Аварския хаганат губи половината си територия.

Хаганатът никога не се възстановява от този удар. Постпенно ролята му в европейските дела намалява. Създаването на Дунавска България през 681 година е пореден удар срещу него. Хаганатът губи южните и източните си територии на Влахия и Молдова.

От 791 година Аварският хаганат е подложен на силен натиск от Франкското кралство на Карл Велики и през 796 година е разгромен, изтощен, но не и победен. Хан Крум от рода Дуло (според някои по произход от панонските българи), се възползва от слабостта на аварите и нахлува в земите им, като слага край на Аварския хаганат, включвайки земите му в пределите на България.

Виж повече

Рейтинг

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари