Ако трябва да определяме значението на различните исторически епохи в цялостното развитие на Европа, то Ренесансът със сигурност ще заеме челното място. Буквалният превод на термина - прераждане напомня за образа на приказната птица Феникс, която е олицетворение на вечното и неизменно възкресение.
Тази асоциация е правилна. Ренесансът - времето от XIV до XVI век в Италия, която се явява преходна епоха от Средновековието до Новото време, е изпълнено с необикновени събития и е представено от брилянтни творци. Ето повече за това чудно време в развитието на Стария континент.
Дефиниция и зараждане на Ренесанса
Ренесансът е епоха в историята на европейската култура, която замества културата на Средновековието и предшества културата на Новото време. Приблизителната хронологична рамка на епохата е от XIV до XVI век.
Отличителна черта на Ренесанса е светският характер на културата и нейният антропоцентризъм, което се изразява в интерес преди всичко към човека и неговите дейности. Появява се интерес към античната култура, преминава се към нейното възраждане и така се появява терминът.
Терминът Ренесанс вече се среща у италианските хуманисти, например у Джорджо Вазари, който се смята за основоположник на това понятие. В съвременния си смисъл терминът е въведен в ежедневието от френския историк от 19 век Жул Мишле. В наши дни терминът Ренесанс се е превърнал в метафора за културен разцвет, като пример може да се посочи Каролингският Ренесанс от 9 век.
Ренесансът възниква в Италия, където първите му белези се забелязват още през 13-ти и 14-ти век (в дейността на Пизано, Джото, Оркани и други творци, но където е твърдо установен едва от 20-те години на 15-ти век.
Във Франция, Германия и други страни това движение започва много по-късно. В края на 15 век Ренесансът достига своя връх. През 16 век назрява криза на идеите на епохата, която води до появата на маниеризма и барока.
Периодизация на Ренесанса и терминологията на етапите му
В Италия Ренесанса бележи своето начало, затова там етапите са по-детайлно разделени.
- Ранен Ренесанс 1420 - 1500 г. - Флоренция, Тоскана с представители Филипо Брунелески, Леон Батиста Алберти, Донатело, Мазачо и други;
- Разцвет на Ренесанса) 1500 - 1540 г.- Флоренция, Рим, Венеция с представители Донато Браманте, Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти, Рафаело;
- Късен Ренесанс 16 век - Андреа Паладио, Джорджоне, Тициан, Паоло Калиари, Веронезе.
Логиката на развитие на Ренесанса го разделя в останалите европейски страни на 2 големи периода - ранен Ренесанс и късен/ зрял/ Ренесанс.
Ранният период е доминиран от представата за оптимистичния характер във възприемането на света, а през късния предимството е на страната на критичното анализиране на човешкото битие.
Основните характеристики и отличителни черти на Ренесанса
- Антропоцентризъм - представлява виждане, според което човекът е висша ценност на битието и единствена мярка за всичко наоколо. Около това виждане се заражда и идеологията на Ренесанса, наречена хуманизъм;
- Хуманизъм - разбирането за неговата същност се гради върху идеята за независимата човешка личност, отделена от църквата и религиозните предразсъдъци. Ренесансовият човек се самоизгражда, ползвайки моделите на античността и нейните принципи и разбирания. В основата на хуманистичната идея стои разбирането на човека от ранния Ренесанс, че творец е само този, който притежава широки и разностранни интереси във всички области на живота. Той е универсална човешка личност.
Основни фигури през етапите на Ренесанса
За основател на ранния Ренесанс се счита флорентинският художник Мазачо, който поема традицията на Джото, постига невероятна осезаемост на фигурите, които рисува, използвайки принципите на линейната перспектива, отклонява се от условността на изобразяване на ситуацията.
По-нататъшно развитие на живописта през 15 век продължава в училищата на Флоренция, Умбрия, Падуа, Венеция при Липи, Венециано, Палайоло, Мантеня, Кривели, Ботичели и много други творци. През 15 век Ренесансовата скулптура се ражда и развива благодарение на творци като Гиберти, Донатело, Верокио и други. Донатело е първият, който създава самостоятелна кръгла статуя, която не е свързана с архитектурата. Той е и първият творец, който изобразява голо тяло с израз на чувственост.
Абсолютен връх достигат през 15 век Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти и други.
Фламандската школа е представена от Ян ван Ейк, Брьогел, Рубенс, испанската от Ел Греко, а в Германия Дюрер достига истински висоти в изкуството.
Архитектурните образци се представени от Брунелески, Алберти и други майстори на строителния гений на човека. Знакови имена от 15 век като Алберти създават теорията на изобразителното изкуство и архитектурата.
Не по-малко значима е литературата на Ренесанса. Данте Алигиери с неговата Божествена комедия се явява предтеча на италиански Ренесанс, Франческо Петрарка и Джовани Бокачо са достойните му сподвижници на литературния небосклон на Италия. Пиер дьо Ронсар и Франсоа Рабле господстват във Франция, Еразъм Ротердамски в Холандия, Сервантес в Испания, а Кристофър Марлоу, Бен Джонсън и Шекспир в Англия.
Мястото на Ренесанса в историческото развитие на европейските народи
Най-важното достойнство на културата на Ренесанса е, че тя за първи път разкрива вътрешния свят на човека в неговата цялост.
Вниманието към човешката личност и нейната уникалност се проявява буквално във всичко: в лириката и прозата, в живописта и скулптурата. Във визуалните изкуства портретът и автопортретът станаха популярни както никога досега. В литературата са широко развити жанрове като биография и автобиография.
Изучаването на индивидуалността, тоест характеристиките на характера и психологическия състав, които отличават една личност от друга, се превърна в най-важната задача на културните дейци. Хуманизмът доведе до многостранно запознаване с човешката индивидуалност във всичките ѝ проявления. Цялата ренесансова култура като цяло формира нов тип личност, чийто отличителен белег е индивидуализмът.
В същото време утвърждавайки високото достойнство на човешката личност, ренесансовият индивидуализъм води и до разкриване на негативните му страни. И така, един от историците отбеляза „завистта на известни личности, които се състезават помежду си“, които трябваше постоянно да се борят за собственото си съществуване. „Веднага щом хуманистите започнат да се издигат“, пише той, „те веднага стават изключително безразборни в средствата си по отношение един към друг“. По време на Ренесанса заключава друг изследовател, „човешката личност, напълно оставена на себе си, се отдава на властта на собствените си егоистични интереси и покварата на морала става неизбежна“.
От края на 15 век започва упадъкът на италианския хуманизъм. В атмосфера на разнообразни конфликти, характерни за историята на 16 век, хуманистичната култура като цяло рухва. Основният резултат от развитието на хуманизма е преориентирането на знанието към проблемите на човешкия живот на земята. Ренесансът като цяло е много сложно и противоречиво явление, което поставя началото на модерния етап в историята на Западна Европа.
Ренесанс - епоха в живота на човечеството, белязана от колосалния възход на изкуството и науката. Изкуството на Ренесанса, възникнало на основата на хуманизма - потока на социалната мисъл, провъзгласяване на човек за най-висшата ценност на живота. В изкуството основната тема беше красива, хармонично развита личност с неограничен духовен и творчески потенциал. Изкуството на Ренесанса положи основите на европейската култура на съвременната епоха, промени коренно всички основни видове изкуство.
Откритията, направени през Ренесанса, в областта на духовната култура и изкуство са от голямо историческо значение за развитието на европейското изкуство през следващите векове. Интересът към тях остава и в наше време.
Сега, в 21 век, може да изглежда, че всичко това е въпрос на отминали дни, древност, покрита с дебел слой прах, което не представлява изследователски интерес в нашата бурна епоха, но без да изучаваме корените, как ще разберем какво храни ствола, какво държи короната при промяна на вятъра?
Ренесансът несъмнено е една от най-красивите епохи в историята на човечеството.
Вижте още: Смразяващи порядки от Викторианската епоха.
Коментари