Карл Велики е роден 2 април 747 г. Той е най-великият крал на франките. Успява да създаде невиждана от времето на Римската империя по големина и мощ държава, разпаднала се три века по-рано. Обединява под властта си по-голямата част от Западна Европа, като е обявен за император на римляните, полагайки основните на мощното държавно обединение, определящо съдбините на Запада през следващите векове – Свещената Римска империя.
По времето на раждането на Карл Велики, баща му Пипин III е управител на двореца на владетелите на франките – фамилията Меровинги. Всъщност той притежава ефективна власт над обширното франкско царство.
Малко е известно за младостта на Карл Велики. Получава практическо обучение за лидерство, като участва в политическите, социалните и военните дейности, свързани с двора на баща му. Неговите ранни години са белязани от поредица от събития, които имат огромни последици за бъдещето му развитие и съдбата на франките.
През 751 г. с папско одобрение Пипин завзема франкския трон от последния меровингов крал – Чиледерик III. След срещата си с папа Стефан II в кралския дворец на Понтион през 753–754 г., Пипин създава съюз с папата, като се ангажира да защитава древен Рим в замяна на папското разрешение на правото на династията на Пипин на франкския трон.
Пипин нахлува в Италия през 755 и 756 г., за да ограничи заплахите от силното Лонгобардско кралство срещу Рим. След победите си дарява всички земи в централна Италия на папата и това дава начало на Папската държава (Ватикана), просъществувала в този си вид до 1870 година.
След смъртта на Пипин през 768 г. кралството му е разделено според франкския обичай между Карл Велики и неговия брат Карломан. Почти веднага съперничеството между двамата заплашва единството на франкската държава. Търсейки предимство пред своя брат, Карл Велики се съюзява с Десидерий – краля на ломбардците.
Карл се жени за дъщеря му, за да подпише Десидерий споразумение, което заплашва деликатното равновесие, установено в Италия от съюза на Пипин с папството. Смъртта на Карломан през 771 г. слага край на нарастващата криза и Карл Велики, пренебрегвайки правата на наследниците на Карломан, поема контрола над цялото франкско царство.
Карл Велики поема властта в момент, когато мощните сили на промяната засягат владенията му. Чрез франкската традиция той е крал на воини. Те очакват от него да води войни, които разширят франкската хегемония и богатството на аристокрацията. Неговите предшественици от Меровингите са разширили значително силата и територията на Франската държава и са му оставили огромна държава, владееща много различни един от друг народи. А това прави единството на страната трудно и почти невъзможно.
Ненаситният апетит на франкската аристокрация за богатство и власт, както и постоянното разделяне на франкското кралство, произтичащо от обичая то да се третира като наследство, което трябва да бъде разделено между всички мъже-наследници, правят управлението изключително трудно.
Карл Велики, който се смята основоположник на династията на Каролингите, започва с редица реформи, целящи да намалят силната власт в ръцете на аристокрацията, да направят управлението на все по-голямото население на държавата по-лесно, както и да прекратят нарастващата разпокъсаност на страната.
Отличителният белег на царуването на Карл Велики са усилията му да уважава вековните обичаи и очаквания на франкското общество, като същевременно креативно реагира на новите сили, засягащи обществото. Неговите лични качества му служат добре в справянето с това предизвикателство. Той е идеалният военачалник, има внушително физическо присъствие, благословено с изключителна енергия, лична смелост и желязна воля. Обича активния живот – военни кампании, лов, плуване, но отделя достатъчно време и на кралския двор, където раздава щедро подаръци и създава силни приятелства.
Изключително активен е и в друга сфера. Има пет жени и най-малко 18 деца, няколко от конкубинки, други от законните му съпруги.
Въпреки че получава само елементарно ниво на формално образование, Карл Велики притежава значителен интелект, силно любопитство и желание да се учи от другите. Тези аспекти на личността му, съчетани с достойната му за уважение, лоялност и обич фигура, го превръщат в лидер, способен да взема информирани решения, да е готов да действа по тях и да умее да убеждава другите да го следват.
Осми век поставя Европа в съвсем нова политическа ситуация. Славяните заселват все повече земи на изток. Аварите в Централна Европа заплашват хегемонията на франките в Италия, а арабите, които трайно са се настанили в Испания, заплашват южните ѝ провинции.
Със стъпването си на престола Карл Велики е повикан на помощ от папата, който изисква съдействие срещу Ломбардия. Войските на Карл нахлуват през Алпите и след серия от тежки сражения поставят ломбардите на колене. Карл отива в Рим и препотвърждава съюза на баща си с папата. След това подновява войните с ломбардите, като ги разгромява напълно. Обявява се за крал на Ломбардия и включва във владенията си цяла Северна и централна Италия.
През 787 година подновява италианската си кампания, като нахлува в Южна Италия и разгромява последните ломбардски владетели, пазещи упорито независимостта си. Така под властта му, освен Галия (днешна Франция), се включва и цяла Италия.
Между 772 и 802 Карл започва серия от кампании срещу североизточните съседи на империята – силното царство Саксония, което е последната останала непокръстена германска държава.
Саксонците се оказват корав противник. С малки прекъсвания войните продължават почти 30 години. Необходими са повече от 19 военни кампании, за да бъдат покорени последните германски езичници и за превръщането им в католици. Карл включва във владенията си цяла Германия.
Следват няколко кампании на юг, като великият пълководец разгромява маврите, включвайки във владенията си Навара, Барселона и областта Вакскония.
През 800 г. Карл Велики спасява папа Лео III от тежки политически трудности в Рим (Лео е атакуван от роднини на бившия папа и обвинен в различни престъпления). На Коледа на същата година Карл е коронован от Лео за император на римляните и става известен като Карл Велики – владетел на Свещената римска империя. Това събитие е посрещнато изключително тежко от другата най-силна държава в Европа – Византийската империя, която се смята за единствен наследник на Рим.
Самата Свещена римска империя оцелява дори и след разпадането на държавата на франките. Нейният край е поставен от друг велик пълководец роден във Франция – Наполеон Бонапарт, хиляда години по-късно – през 1806 година.
Последните кампании на Карл Велики са насочени на изток. Армиите му нахлуват в Панония, разгромявайки мощния Аварски хаганат – една от последните велики степни империи в Европа. Поделена е между Франската империя и Българската империя на хан Крум, който напада хаганата от изток.
Следват две капании срещу южните и западните славяни. Към земите на империята са включени за кратко земите на хърватите на юг и на обордитите на север.
Франската империя не оцелява след смъртта на Карл Велики. Императорът умира през 814 година на 71 години. Държавата е разделена на три между наследниците му – Франско кралство, което по-късно се превръща във Франция, Източно франско царство, което се превръща в Германия, и Италианско кралство, което не оцелява дълго и тази титла престава да се използва през 10 век до 1871, когато е създадена обединена Италия.
Династията на Каролингите изчезва в Германия през 911 година, като на нейно място се възкачват няколко саксонски династии. Във Франция династията оцелява до 952 година, като на нейно място идва династията на Капетингите.
Това слага край на владичеството на Каролингите над Западна Европа. Споменът за тях обаче остава дълго след като и последните им представители умират.
Почти всеки западноевропейски владетел през Средновековието, а и след това, се опитва да се доближи поне малко до величието на Карл Велики, но това се удава на съвсем малко от тях.
Макар и да просъществува за кратко, империята на Карл Велики поставя началото на Западноевропейската цивилизация и бурното развитие и хегемония на католицизма през следващите векове.
