Изкуството се появява с появата на първия разумен човек, задоволявайки неговите стремежи да изобрази заобикалящия го свят. По-късно изкуството добива религиозна употреба.
Развитието на човечеството променя постепенно и функциите на изкуството, то придобива социална, образователна и естетическа функция.
Като най-стара форма на изкуство се сочи изобразителното изкуство, включващо живописта, скулптурата, графиката, а по-късно фотографията.
Като най-стари предмети на изкуството се определят серия малки пробити черупки от охлюви, датирани от преди около 75 000 години, открити в африканска пещера.
С времето изкуството търпи огромно развитие, преминавайки от праисторията през античността, в по-късните години се разделя на западно и източно. Западното изкуство е повлияно от италианския ренесанс, барок и други стилове, а източно дължи уникалността си на богатото разнообразие на религии и култури, които му влияят.
В годините на развитие и промяна в изобразителното изкуството са се запазили много произведения на известни и не толкова художници и скулптори, но има имена, които се считат за най-значими в света и те задават стандартите в изкуството.
Въпреки субективния елемент при определянето на най-добрите творци има няколко стандарта, по които може да се определят най-добрите художници за всички времена.
Един от тях е какви са тенденциите и модата към момента, в който художникът е живял и неговият принос към този фактор. Друга важна предпоставка е популярността на художника във времето.
Въздействието му върху съвременниците му е трети фактор, който трябва да се има предвид.
В дългосрочен план определянето кои са най-великите художници на всички времена със сигурност ще бъде субективно мнение. Въпреки това въз основа на общественото мнение и оценките, направени от музеите, това е възможно.
Микеланджело (1475-1564)
Микеланджело се разглежда като най-великия художник и скулптор на всички времена. Той е основен двигател на Ренесанса в Италия, особено във Флоренция и Рим. Дори и днес някои от неговите забележителни творби са безупречни и впечатляват с красотата и изяществото си.
Смятан е за един от тримата титани на ренесансовото изкуство заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело.
Рембранд ван Рейн (1606-1669)
Нидерландският художник Рембранд се смята с пълно основание за гений в живописта. Той е автор на значителен брой шедьоври. На хората след него са необходими два века, за да оценят напълно значението на наследството на Рембранд.
Въпреки че още Джовани Кастилионе и Джовани Батиста Тиеполо са вдъхновени от неговите първи творби, художникът и живописецът Рембранд, който пресъздава всички детайли с изумителна точност, за първи път получава истинско признание през XIX век. Тогава хората на изкуството на реализма противопоставят неговата дълбоко прочувствена визия за светлините и сенките на безпрекословната точност и чистота, характерни за френския академичен стил.
Пабло Пикасо (1881-1973)
Пабло Пикасо е основател на модерното течение - кубизъм. Заедно с това е една от най-влиятелните личности в историята на изкуството. Създава някои от най-значимите картини на 20-и век. Талантът да рисува наследява от баща си, също художник.
Пикасо е от най-продуктивните художници, а творчество му преминава през много и различни периоди. Освен че създава кубизма, заедно с Жорж Брак, Пикасо твори и в сюрреалистичен стил, но остава един от най-големите художници, повлияли изключително много развитието на изобразителното изкуство на XX век. Фамилията Пикасо е от италиански произход, но той живее и твори във Франция.
Леонардо да Винчи (1452-1519)
Роденият във Флоренция, Италия, Леонардо да Винчи е може би най-знаменитата фигура на ренесансовото движение в родината на това движение. Той е знаменит архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от тази велика епоха. Въпреки че живее и твори преди шест века, Леонардо продължава да бъде една от най-влиятелните личности на всички времена.
За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и гений в невероятно много области. Той е известен заради картините си, сред които блестят Тайната вечеря и Мона Лиза. Наред с това прави впечатление с многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но нереализирани, защото не са достатъчно разбрани.
Клод Моне (1840-1926)
Френският художник Клод Моне е основател, лице и непоколебим защитник на импресионизма в изобразителното изкуство. Смята се за емблема на импресионизма, тъй като неговото отдаване на идеалите на това течение не се променя през цялата му продължителна работа. За това допринася и фактът, че една от неговите картини - Импресия, Изгряващо слънце дава и името на течението.
Винсент ван Гог (1853-1890)
Роденият в Нидерландия Ван Гог е забележителен художник, смятан напълно заслужено за един от титаните в историята на европейското изкуство. Той е един от най-видните представители на постимпресионизма.
През последните 10 години от живота си развива цялата си творческа работа. Той е автор е на около 900 картини и 1100 рисунки.
Самоубива се на 37 години, като се предполага, че е имал психически проблеми. Приживе остава непризнат, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на 17 март 1901 година в Париж са изложени 71 от неговите произведения.
Йоханес Вермеер (1632-1675)
Вермеер е ненадминат майстор в битовата живопис и в портретната живопис. Заради своите 35 картини, на които е признато неговото авторство, той се счита за един от най-великите живописци в родината си и изобщо в Европа. Най-известната му картина е Момичето с перлената обица, позната още като Мона Лиза от Севера, която може да се види в музея Маурицхойс в Хага.
Ян ван Ейк (1390-1441)
Ян ван Ейк е фламандски художник. Най-известното му произведение е Гентският олтар, но има и много картини на мадони, както и портрети, които критиката определя за новаторски за времето си, заради индивидуалното изобразяване на лицата. Интересен факт са многобройните му пътувания, а такива възможности са рядкост за времето му.
Съдбата му открехва врати към света и живота. Среща се с много хора - аристократи, духовници, бюргери, рицари, държавници и книжовници. Ян ван Ейк е има постижения и в християнската и класическата литература, но разбира и от ботаника, от химия и други науки.
Петер Паул Рубенс (1571-1640)
Рубенс е фламандски художник от епохата на барока, познава се по екстравагантния си стил, който подчертава подвижността, жизнеността, цветовете и чувствеността по един силен и запомнящ се начин.
Във времето на контрареформацията той рисува олтари, портрети, пейзажи и исторически картини с митологични, религиозни и алегорични сюжети. Неговото творчество съчетава традициите на реализма с достиженията на венецианската школа.
Огюст Роден (1840-1917)
Наред с художниците, много майстори на скулптурата оставят забележителни произведения, разкриващи таланта им на творци с огромни възможности. Световноизвестният френски скулптор Огюст Роден е достоен наследник на Микеланджело. Един от основоположниците на импресионизма в пластичното изкуство. През 1875 година едно пътуване до Италия и запознаване с творбите на Микеланджело вдъхновява Роден да създаде статуята Бронзовият век.
Признание за таланта си получава, когато държавата откупува две негови статуи Следва поръчка от френското правителство за изработката на голям скулптурен портал и признание за един вечен гений.
Донатело (1386-1466)
Донато ди Николо ди Бето Барди е останал в историята на изкуството като Донатело. Става въпрос за един от най-великите италиански скулптори от епохата на ранния Ренесанс, който е и основоположник на индивидуалното скулптурно изображение.
Учи се в класа на майстора живописец и скулптор Бичи ди Лоренцо, като ползва силно покровителство, това на богатия флорентински банкер Мартели. За завършване на своето художествено образование той прекарва 2 или 3 години в Рим заедно с известния архитект Брунелески. Една от неговите първи творби е орелеф от дребнозърнест камък, изобразяващ Благовещение.
Коментари