Император Хонорий или Флавий Хонорий е един от последните владетели на Западната Римска империя. Въпреки благородния си произход – син е на император Теодосий I, огромните си владения и богатство, той остава в историята единствено с некомпетентността на управление, определяно от съвременниците му, а и от днешните учени, като катастрофално и като последния удар върху някога могъщия Рим.
През 28-те години, докато е на престола, държавата, която управлява, губи повечето си територии, завладени от настъпващите германски племена. През повечето години на властването си той трябва да се бори с редица искащи да заемат мястото му узурпатори.
Флавий Хонорий се ражда през 384 година. Наследява западната част на империята, докато брат му взема престола на Източната със столица Константинол. Хонорий е едва на 9 години, когато става император. Не може да управлява сам, а вместо него това прави романизираният вандалски генерал Стилихон. За да запази властта си, последният дори омъжва дъщеря си Мария за Хонорий.
След смърта на съпругата му, Хонорий се жени за по-малката ѝ сестра, Термантия, но прекратява брака, след като Стилихон е екзекутиран по подозрение в предателство през август 408 година. Тогава идва първият удар за мощта на Западната Римска империя. Романизираният вандалски генерал е военният гений, който успява да удържа границите на Рим пред неспиращите да нахлуват германски племена.
Въпреки военните победи на Стихилион алани, вандали и суеби опустошават и ограбват богатите римски провинции Галия и Испания. След смъртта му атаките се умножават, а на много места различни генерали се обявяват за императори.
Имперските защити се влошават до такава степен, че през 409 г. вече пълновластният император Хонорий съобщава на градовете в Брутиум (съвременна Калабрия), че не могат да разчитат на Рим за подкрепления срещу племенни набези.
Може би най-голямото събитие, с което неспособният император е помнен, е превземането на Рим от вестготите през 410 година. Градът не е опожарен, а готите, които вече са християни, не палят църкви и не избиват населението. Но само вестта, че градът, в който не е стъпвала чужда войска от повече от 9 века, е превзет, разтърсва из основи Стария свят.
Хонорий бяга в Равена. Той наблюдава от там как се руши империята му. В същото време все още лоялните към него генерали побеждават узурпатори и бунтовници, включително Приск Атат, Максим и Йовинус. През 411 г. основният му съперник – император Константин III, провъзгласил се за цезар и откъснал от империята Галия и Великобритания, е смазан от Констанций, новият военачалник на Хонорий.
Констанций умира през 421 г., само няколко месеца след като Хонорий го обявява за съимператор. Синът на Констанций, Валентиниан III, наследява Хонорий като император на Запада, след като злополучният владетел умира през 423 година.
