sanovnik.bg»Статии»Загадки на древността»История на България»Кратката история на Видинското Царство

Кратката история на Видинското Царство

Кратката история на Видинското Царство

Видинското царство съществува за кратко, като се появява в края на 13 век благодарение на силните процеси на феодализация на Балканите през този период, довели до падането на целия регион под османска власт.

Още от създаването си Второто българско царство освен пред външни предизвикателства се изправя и пред сериозни вътрешни проблеми, а именно появили се силни феодали, стремящи се към независимост. Управниците на Видин били явен пример за това. Още докато царувал цар Борил, непосредствено след цар Калоян, владетелите на Видин се разбунтували и се обявили за независими. Борил успял да сломи бунта през 1213 година, но това не смирило царските амбиции на управниците на дунавската крепост.

След Борил на престола в Търново се възкачва Иван Асен II, при който България преживява невиждан от Симеон Велики разцвет. След смъртта му обаче започват серия от борби за трона на богатата му държава, което води до разпокъсване на страната от външни сили. Много силни боляри се възползват от слабата централна власт и стават почти независими. Всеки откъсва определени области от България за себе си.

През 1257 г. Ростислав Михайлович – бан на Мачва и Славония и бивш руски княз (на Новгород, Галиция, Чернигов), се обявява във Видин за цар на България. Признат е обаче за цар само от Унгария, като владее единствено Видинската област до смъртта си през 1262 г.

След това във Видин се настанява рода на Шишмановци. Те смятат себе си за независими от търновската власт и разпростират владенията си от Железни врата в днешна Сърбия до Враца и Оряхово на изток и Северим и Флорентин отвъд Дунава. Те изграждат силно владение с много силни крепости, които възпират многобройни врагове, разположени около тях.

В края на 13 век на Балканите навлизат татарите и много от владетелите на полуострова стават техни съюзници или васали. През 1292 година владетелят на Видин – Шишман I, повикан от съюзника си татарския хан Ногай, се намесва в делата на Сърбия. Той навлиза дълбоко в страната им, но е разгромен при крепостта Ждрело. Сръбският цар Стефан Милутин навлиза във Видинското деспотство и превзема самия Видин. За да избегне война с татарите, цар Милутин се изтегля от Видин, а Шишман се връща като васал на Сърбия. Жени се за сръбска принцеса и Видинският край става част от Сърбия.

Впоследствие обаче Шишман се разбунтува и признава върховенството на Търново във Видинско и поддържа мирни отношения. Няма сведения за военни действия между българските царства. Предполага се, че титлата деспот е дадена по-скоро на неговия син и съвладетел Михаил III Шишман Асен от цар Тодор Светослав. Около 1313 г. владетел на Видин е вече Михаил Шишман, който впоследствие става цар на цяла България.

Михаил умира в битка със сърбите при Велбъжд (Кюстендил). Последват борби за трона, но на престола в Търново застава цар Иван Александър. След смъртта на престолонаследника Михаил Асен (загинал в битка с турците през 1355 г.) приемник на цар Иван Александър става вторият му син Иван Срацимир. Царят обаче предпочита сина си Иван Шишман (от еврейката Сара Теодора), който също е коронясан за съцар и подготвен да наследи властта в Търново.

Като компенсация Иван Срацимир получава Видинското деспотство, което е обявено за независимо царство, а Срацимир за негов цар. Това е непоправим удар за Средновековната българска държава, която значително отслабва въпреки сравнителния период на мир от времето на Иван Александър.

През 1365 година Видинското царство е превзето от унгарците, които пленяват Иван Срацимир и семейството му, заточват ги в Хърватия и ги принуждават да станат католици. Маджарите са изгонени от цар Иван Александър, който вместо да присъедини земите към България, ги връща на сина си Срацимир.

След смъртта на Иван Александър през 1371 година Видин окончателно се отделя от България. Двамата братя и царе Иван Срацимир и Иван Шишман не признават властта си и всеки смята себе си за цар на България. По това време обаче на Балканите вече има нови сила – османските турци.

Враждата между двамата братя е толкова голяма, че Срацимир не се намесва по никакъв начин да предотврати падането на Търновското царство пред турския ятаган. Скоро обаче настъпва и часът на Видинското царство.

Иван Срацимир става васал на турския султан, след като всички български земи на изток биват покорени. От север обаче идват кръстоносните войски на унгарския крал. Видинският цар се присъединява към тях и тръгва на поход срещу султана. Турците обаче побеждават в битката при Никопол и скоро, гонейки кръстоносците, стигат до Видин, превземат го и пленяват Иван Срацимир, който е заточен в град Бурса до края на живота си. Това става през 1396 година, което се смята за края на Видинското царство и средновековна България.

Според някои историци обаче престолонаследникът на Видин – Константин, успява да се спаси. В следващите години Константин заедно с неговия първи братовчед – княз Фружин, (син на цар Иван Шишман), оглавяват първото въстание (1404 – 1413) на българите срещу Османската империя. Някои историци допускат, че Константин II Асен наследява баща си като цар (1397 – 1422) и контролира като васал част от българските земи, като някои държави го признават за цар на българите.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати