Името на цар Симеон Велики винаги се произнася с почит. Една от най-популярните и успешни личности, управлявали България, той е известен с редица дела. На първо място са успешните войни срещу Византия и Златният век. Това се дължи най-вече на факта, че той самият е бил византийски възпитаник, добре запознат с постиженията на Източната Римска империя в изграждането на държавността и културата. Спрямо тях той насочва собствените си усилия в постигане на напредък и развитие на своята родина България.
Цар Симеон е син на княз Борис І. Предполага се, че е роден през 864 година в тогавашната столица Плиска. Едва 14 годишен, през 878-ма е изпратен да учи в Константинопол. Там завършва най-популярната по онова време Магнаурска школа и приема монашески сан. Връщайки се в родината, той се оттегля в манастир. Скоро след това на престола е сложен Владимир-Расате, който бавно, но сигурно започнал да връща България към езическите богове. Това накарало Симеон да излезе от манастира и да свали Владимир, когото хвърлил в затвора до края на живота му. Той е освободен от монашеския обет и признат за княз.
Управлението му започва с проблеми. През 894 започнала икономическа война с Византия. Въпросът бил за преместването на тържището за български стоки от Константинопол в Солун и увеличаването на митата им. Църковната независимост на България също бил не по-малък фактор.
Във войната участие взели и маджарите, с които Симеон хитро се съюзил. Така, през 896 той нанесъл сериозно поражение и на византийците при Булгарофигон, след което територията на България значително се разширила.
Следващата война с Византия била започната от нововъзцарилия се император Александър. След отказа му да плаща ежегодния данък на България през 913 войските на Симеон се изправили пред стените на Константинопол. След множество преговори била постигната договореност и дори нещо повече - византийският патриарх Николай Мистик дал на Симеон титлата „цар”.
Императрица Зоя, която взела властта чрез преврат, отново потърсила реванш и възобновила войната с българите. Решаващият сблъсък станал при река Ахелой през 917. И там Симеон спечелил велика победа, а армията на пълководеца Лъв Фока била обкръжена и почти изцяло унищожена.
Паралелно с водените войни, България по времето на Симеон търпяла невиждан икономически и културен подем. Велики Преслав се гради в продължение на 28 години като нова столица. Мащабите и красотата му и до днес са неизмерими.
Под егидата на царя там се развива блестяща книжовна школа, като самият той участвал в превеждането на книгите от християнските мъдреци. Освен интелектуалното развитие, което подпомага Симеон, той се грижи и за духовното.
Смъртта си Симеон намира във война с хърватите през 927 година. Мирът както с Византия, така и с другите съседи, скоро е установен от наследника му цар Петър. Така той запазва повечето завоевания на баща си.
Коментари