Между 661 и 1055 година залязва първата завоевателна държава от ранните Средни векове - Арабският халифат. Логиката на историческото развитие обаче не търпи празни места и на нейно място през ХІІ- ХІІІ век на историческата сцена се появява друга велика сила, която променя хода на развитието на живота в Азия и Европа. Това е Монголската империя.
Тя възниква под формата на хаганат, за де се разгърне и да се превърне във всепобеждаваща империя.
Средновековна Монголия е една грандиозна държава, която трудно можем да вместим в мащабите на ранното Средновековие. По своя военен потенциал, по териториите си, по политическата си мощ тя няма равна на себе си и не може да бъде сравнявана с никоя държава, водеща борба за утвърждаването си.
Зараждането на империята протича бързо, само за половин век тя се разгръща на огромна територия, завладявайки земи и култури на народи с различен потенциал. Нито една от тях не успява да устои на мощта на монголите.
Историческите извори за монголите са много, предвид завоевателната им политика и представят една доста добра картина на живота на Монголската империя.
Какъв е етническият състав на племената, от които е създадена монголската империя?
Историческите източници за монголите се състоят от няколко произведения, даващи добра представа за това, което се случва в азиатските степи, преди победоносните монголски орди да предприемат своя щурм по света.
Тайната история, Златното сказание, Златното копче, Жълта история, Кратки сведения за черните татари, История на династията Юан и много други са все произведения, разказващи историята на племената, превърнали се в Монголска империя за по-малко от век.
Етнонимът монгол се среща за първи път в Стара история на династията Тан. Той се отнася до едно от племената, образуващи съюза от манджури, тунгуси и монголи под ръководството на източно-тюрския хаганат от 550-630 година. Тези племена населявали горите по горното течение на река Амур. Става въпрос за номадски племена, които живеели от лов, отглеждане на свине и рогат добитък.
Езикът им принадлежи към един от клоновете на алтайското езиково семейство, а писмеността им е няколко вида, взаимствана от йероглифите на Китай и алфавита на уйгурите. Антропологически те принадлежат към централния азиатски тип на монголоидната раса.
Географско положение на племената, създали монголската империя
В азиатските степи монголите са настанени трайно по горното и долно течение на реките Онона и Керулена в навечерието на образуването на монголската държава.
Друга група, която влиза в състава на създадената държава са керитите и меркитите, живеещи по течението на река Селенга.
Земите около езерата Боир Нур и Коли Нур принадлежат на татарите, а край Великата китайска стена живеят онгути.
Климатичните условия предполагат там да се развива животновъдство. Овцете, козите, конете и едрият рогат добитък осигурявали поминъка на монголските скотовъдци. Ловът и риболовът са друга важна част от поминъка им.
Родът, който в началото е основна обществена единица, отстъпва място на племенното сдружение и постепенно се създава аристократичният род. Аристокрацията иска да трупа богатства и това налага нейната консолидация в държавно обединение.
Създаване на държавата на монголите от Чингис хан
Консолидацията е осъществена от Темуджин, син на знатен княз, предводител на монголска чета. Този човек записва името си в историята като Чингис хан. Между 1183 и 1204 година Темуджин успява да победи своите съперници за властта и на всеобщ монголски събор (улус) е избран за велик хан на монголите - Чингис хан.
Титлата Чингис хан започва да се употребява при него като собствено име. Съвсем заслужено е това отличие за Темуджин, защото според думите на Марко Поло той е надарен, умен и смел мъж.
Чингис хан разделя земите, които владее, на две по древен хунски образец. Едната е наречена ляво крило, другата- дясно. Земите по течението на Керулана Онона и Толи стават негово имение. Владения получили и неговите роднини. Така е създадена монголската аристокрация.
Чингис хан създава и административното устройство на държавата. Слага началото и на своя лична армия. Скотовъдството пък става материалната основа на могъществото на Монголската империя.
Когато обединението на разпръснатите монголски племена приключва, Чингис хан започва своите завоевателни походи. Покорени са всички сибирски племена, както и горските народи от Байкал до Енисей.
През 1211 година е завзет Северен Китай. От 1218 до 1223 година са завзети земите на източен Иран до Афганистан. От столицата Каракорум е управлявана вече огромната държава, а връзките са осъществявани от създадена регулярна поща.
Един от походите на Чингис хан е към Волжка България, но е разбит от волжките българи.
През 1227 година този неуморен завоевател склопява очи. Преди смъртта си разделя държавата между четиримата си синове от първата жена. Велик хан става третият му син Угедей.
Наследниците на Чингис хан продължават завоевателната му политика. После вземат решение на един от съборите си да се насочат към Европа.
Под ръководството на хан Бату монголите разгромяват волжките българи и завладяват държавата им. Крим и значителни части от Кавказ също падат под монголска власт, както и Киев.
В жертва на нашествието се превръщат много европейски държави. След като опустошават земите на Волжка България и Русия, те навлизат в Полша, Чехия, Унгария, проникват в Далмация.
По пътя обратно към Монголия хан Бату навлиза в земите на средновековна България. Малолетният син на цар Иван Асен ІІ- Каломан е принуден да признае зависимостта на монголския хан. Селският вожд Ивайло е човекът, който изтиква пълчищата на нашествениците отвъд река Дунав, но по-късно е убит по заповед на хан Ногай.
Създаване на Златната орда
Смъртта на великия хан Угедей става повод за оттегляне на монголите от Европа. В самата империя възниква напрежение, породено от изморителните походи.
Хан Бату се отдръпва със своите орди в степите в Прикавказието и Причерноморието и това дава основание за създаване на ново държавно обединение.
Наречено е Златната орда. В долното течение на река Волга хан Бату изгражда столицата на новата си държава. Той остава подчинен на великия хан, който управлява в Каракорум.
При хан Берке Златната орда получава независимост от Монголската империя. Противоречията между внуците на Чингис хан не спират, но това не пречи на завоевателната им политика.
Хан Хулагу покорява Иран, Месопотамия, Сирия, Ирак, а хан Кубилай- цял Китай, като създава нова китайска династия Юен.
В династичните конфликти, които не спират, връх взема Тимур( Тамерлан) и през 1362 година става хан. Той извършва редица завоевателни походи в Средна Азия. Грузия, Армения, Азербайджан и Иран са следващите покорени земи, а накрая успява да завладее и Индия.
Походите на Тимур се характеризират не само с опустошения, но и с убийства на големи групи хора. Така той създава военно-феодална държава, включваща разнородно население, а земята, която превзема, става собственост на близки до него хора и на роднини.
Стремежът на Тимур е да увековечи властта си. Той превръща столицата си в център на културата и издига грамадни паметници.
Разпадане на Монголската империя
Държавата на Тимур не може да се похвали със солидна социална база. Затова тя е краткотрайно образувание. При наследниците му започва разпадът. Империята е разделена на множество малки княжества, които непрекъснато враждуват помежду си.
Постепенно монголците губят завладените територии, като народите отхвърлят тяхното господство. Историята на Монголската империя е поредното доказателство, че завоевателната стратегия пречи на цивилизационното развитие, устройването на държавата и в крайна сметка завършва с разпад.
Коментари