Тангра - върховният бог на прабългарите

Има много теории за религията на древните българи. Повечето експерти са убедени, че предците ни са изповядвали старата религия на обширните евразийски степи – тангризма. Централно място в пантеона на тази религия заемал бог Тангра. Освен от българите той е бил почитан от хуни, авари, маджари, монголци, турци и много други народи в Европа и Азия.

Най-ранното писмено свидетелство за върховния бог на конните народи са китайски летописи от 4 век пр.н.е., описващи вярванията на народа хунну (хуните). Прието е, че Тангра означава небе и той олицетворявал мощта на небесата. Наименованието му обаче се тълкува по повече от един начин. Тангра можело да се преведе и като бог, клетва, отдаденост и дори като море (при унгарците).

Религията проповядвала, че изначало съществувал само върховният бог. След това той създал земята, после зверовете и накрая хората. Човеците били създадени да умрат, но и по волята на Тангра да се родят отново. Свещени места за тенгрианството са връх Хан Тенгри в планината Тяншан (Киргистан), пустинята Тенгри във Вътрешна Монголия и връх Мусала, който до 15 век се казвал Тангра.

Върховен жрец на Тангра при българите бил ханът. Той осъществял връзката между небето и своите поданици. Помагали му колобрите – свещениците в тенгрианството. Владетелят правил главните обреди и жертвоприношения преди и след важни събития, засягащи хората. Свидетелство за това са гръцките летописи за обсадата на Константинопол от хан Крум, където той провел свят обред и благословил войската.

Редица експерти смятат, че тенгрианството е една от най-старите, ако не и най-старата религия в света. Много са допирните точки между нея и зороастризма на иранците от миналото, както и религията на древните шумери.

В последните години една теория набира сила. Според нея Богът на прабългарите Тангра се различава от този на тюрките от степите – Тенгри. Тя е подкрепяна от привържениците на иранския произход на българите, поради многото сходства на прабългарските артефакти, сгради и оцелели вярвания с тези на древна Персия. За разлика от религията на тюрките вярата в Тангра е монотеизъм, в нея няма следи от шаманизъм.

Свързаните с нея обреди се практикуват и до днес. Такива са сурвакането, кукерството, ладуването, нестинарството, кушиите, оратниците, мартениците, хорото в ледените води на реките ни през зимата. Смята се, че тюрките (турците) са заимствали тази религия от българите, когато те са потеглили от древната си родина.

По данни от преброяването на българското население от 2011 година близо 10 хиляди човека в страната все още пазят оригиналната си вяра.