Старият обичай Ладуване показва бъдещия жених на неомъжените

В страната ни има много интересни обичаи, които се спазват и до днес. Един от тях е старият обичай ладуване, който е завещан на съвременните българи от древните времена. Въпреки че се смята за славянски, в него се срещат черти от тракийската и прабългарската култура. Ладуване се практикува на Нова година, на Гергьовден, на Еньовден и на Лазарница, в някои краища на страната и на Стефановден.

Обичаят Ладуване, който показва на младите девойки кой ще е бъдещият им жених, се смята за чисто славянски поради обекта, към който младите обръщат питанията си. Това е именно славянската богиня на любовта и съпружеския живот – Лада. Вярва се, че божеството разкривало не само кой, но и какъв ще е бъдещият съпруг.

Обичаят се практикува навсякъде по българските земи дори и след масовото разпространение на християнството. На самия празник неомъжените момичета донасят бял котел с вода от извора или близкия кладенец. В зависимост от времето, в което е извършвано Ладуването (Нова година, Гергьовден, Еньовден, Лазарница), водата има различно име. Тя се нарича мълчана вода, неначната, василиевска или цветна.

След като донесат водата, момите се събират в една къща и всяка от тях оставя своя пръстен или китка, на която е закачен пръстен, гривна или друг накит, в котела. Той се оставя през нощта под трендафил или друго цвете на звездите.

На другата сутрин девойките отново се събират. Малко момиче или една от тях, облечено като булка, вади пръстените от котела, под съпровождащото пеене на останалите. Песните са специфични за ритуала и с тях се предричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених.

Всяка от момите, които са участвали в ритуала Ладуване, си взима малко овес от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънувало момичето, именно той ще бъде бъдещият ѝ съпруг.

В края на ритуала котлето се оставя навън за през нощта. Ако водата в него замръзне, се гадае за здраве през годината. Празникът завършва с общо хоро.

Вижте още подробна информация за обичая Ладуване.