На 2 май православната църква отдава почит пред княз Борис-Михаил - българският владетел, който покръства българите и въвежда християнството в България, отнемайки култа към Тангра.
Имен ден днес имат Борис, Бориса, Боряна, Борислав, Борислава, Борил. Името може да се преведе по 2 начина. От славянски език Борис означава борец, а от тюрски (племе, от което произлизат прабългарите) означава вълк.
За година на покръстването е приета 864 година. Тогава княз Борис приема учениците на Кирил и Методий, а Климент и Наум оглавяват първите църковни и езикови школи в страната.
Преди приемането на християнството в България са се изповядвали две езически религии. И прабългарите, и славяните имали множество божества, като за прабългарите главният бог е бил Тангра, а за славяните - Перун.
С въвеждането на християнството славяните и прабългарите се обединяват от една религия. Тогава се въвежда и обща писменост чрез азбуката, съставена от Климент Охридски - кирилица.
За приемането на Христовата вяра Борис е преговарял с папа Николай - водач на католическата вяра, и византийския император Михаил - представител на православното християнство.
Българският княз решава да приеме православието и той заедно с цялото му семейство са покръстени от византийския император, като Борис приема и името на своя кръстник Михаил.
Малко преди смъртта си князът се оттегля в манастир и приема монашеско звание, оставяйки престола на най-големия си син Владимир Расате. Той прави опит за връщането на езическата религи и култа към Тангра.
Когато баща му разбира, излиза от манастира и предотвратява опитите на Владимир Расате. Сваля го от престола и не негово място провъзгласява по-малкия си син Симеон за княз на българите.
Като покръстител княз Борис-Михаил се почита на равноапостолен светец.
