Още от древността хората са познавали изменените състояния на съзнанието. Мъдреци, магове и жреци от различни култове и религии са ги постигали с помощта на специални духовни практики. Това е давало огромни възможности, недостъпни за простосмъртните.
Чрез магически ритуали австралийските аборигени изпадат в особено състояние, наричано "време за мечти", в което те се усещат сякаш извън пространството и времето, виждат минали и бъдещи събития, отдалечени на голямо разстояние.
Трансът отключва в тях всички табута и включва субективните канали на подсъзнанието. Човек, който в обичайна ситуация добре знае, че спонтанните пътувания във времето и пространството са невъзможни, във "времето на мечтите" забравя за това и така постига желаната цел.
Разбира се, древните не са познавали съвременното понятие астрални пътешествия. Намирайки се в изменено състояние на съзнанието, човек е способен да попадне не само в далечното минало, но и във всяка друга точка на пространството и времето! Към това мнение се придържат парапсихолозите.
Да си припомним какво разказват хора, преживели клинична смърт. Мнозина твърдят, че там, "отвъд чертата", ги е очаквала среща с покойни роднини и близки, при това те били в отлична форма. Често, умирайки, човек вижда целия си изминал живот като на кино. Изводът? Душата попада в миналото, в своето собствено минало, което не изчезва, а остава в друго измерение!
Огледално ясновидство
Трудно е да се отрича възможността за контакти с починалите. Хората често виждат призраци, чуват гласовете на мъртъвци, усещат присъствието им. Това означава, че настоящето и миналото се докосват и ако пожелаем, можем съзнателно да влезем в контакт с обитатели от отвъдното.
Лекарят-психиатър Реймънд Моуди - автор на знаменитата книга "Живот след живота", посветена на посмъртното съществуване на душата, повече от десет години се занимавал с изследване на феномена на "огледалното ясновидство". Заинтригували го многобройните истории за поява в огледалата на мъртъвци. Оказва се, че в древна Гърция съществували т.нар. психомантеуми, където клиентите се консултирали със свои починали близки, чиито призраци можели да наблюдават в огледала.
На Моуди му хрумнало да създаде нещо подобно на това древногръцко заведение. На горния етаж на стара мелница в Алабама професорът обзавел огледална стая, чиито прозорци били плътно затворени. В стаята, срещу закрепено на стената голямо огледало, се намирало кресло, разположено под такъв ъгъл, че посетителят да не може да види в него своето отражение. В огледалото се отразявала само черната кадифена завеса зад креслото, на чийто фон се появявали виденията.
В проекта участвали хора с най-различни професии - юристи, психолози, медици, студенти. Доктор Моуди помолил доброволците предварително да се настроят за предстоящ контакт с починал близък човек. За целта той ги съветвал да разглеждат снимки, да докосват вещи, принадлежали на покойния, да си спомнят за него. Вечер изследваните влизали в огледалната стая, осветена от слабата светлина на свещи.
Човекът сядал в креслото и се отпускал, като изключвал мозъка си от всичко странично. След това започвал втренчено да се вглежда в повърхността на огледалото. В съседната стая дежурел асистент, готов да се притече на помощ в случай на непредвидена ситуация. В края на експеримента с анкетирания било провеждано продължително събеседване, по време на което той разказвал за случилото се.
Половината от участниците в експеримента заявили, че видели в огледалото свои починали роднини и общували с тях. Впрочем някои от тях разказали, че се срещнали не с тези, с които искали - това били съвсем други хора, най-често такива, с които "клиентът" е бил свързан с някакви незавършени, но значими отношения.
Космическото пътешествие на Ван Гог
Днес е много разпространена методиката на регресивното хипнотично внушение, при което човекът бива "изпращан" в миналото. А през 1977 г. американският психиатър Брус Голдбърг успял да изпрати своята пациентка Франческа... в бъдещето! Жената заявила, че се казва Тиа, живее в XXVII век и по професия е антрополог. Тиа изучавала колония на бивши земляни, установила се на астероид в орбита около Марс.
По повод астралните полети на други планети може да се каже, че наскоро астрономите обърнали внимание върху това, че пейзажът на звездното небе, заснет от телескопа Хъбъл близо до една от отдалечените звезди, много прилича на този, който е изобразен на картина - та на Винсент Ван Гог "Звездна нощ". И на картината, и на снимките се виждат небесни тела с еднаква форма и за-вихрени прахови облаци. Наистина, художникът е използвал сини бои, а на фотографиите преобладава червеното.
Но къде Ван Гог би могъл да види всичко това? Снимките били направени в съзвездието Еднорог на разстояние около 20 000 светлинни години от Земята. Според една от версиите живописецът е изобразил Голямата мечка, според друга - съзвездието Овен, под което е роден самият художник, както и Венера и Луната. Сега се появила нова хипотеза. Дали пък Ван Гог не е правел космически пътешествия? Ако се е случвало, най-вероятно то е било насън или в трансово състояние.
Вход към отвъдното
Съществуват аномални и сакрални зони, където се наблюдава ефектът "изпадане от реалността", носещ по-скоро чисто психологически характер. Така в древния град Дербент е открита тайнствена пещера, който според археолозите, представлява легендарната Бабал Киама (на арабски - Врата на Съдния ден). Това е всичко, което е останало от старинна джамия от X век. Древните суфии твърдели, че това е вход към отвъдния свят и може да се чуе гласът на Аллах.
Известни са случаи, когато по време на полет летците като че ли губят разсъдъка си. През 1994 г. един от руските космонавти, който прекарал половин година на орбиталната станция Мир, разказал на своите колеги, че по време на полета той и партньорът му нееднократно имали фантастични видения. Струвало им се, че се превръщат в други същества - хора, животни и дори... хуманоиди с извънземен произход.
Те сякаш се пренасяли през пространството и времето в други реалности, на непознати планети, влизали в контакт с някакъв вселенски източник на информация. За подобни състояния разказват и други членове от екипажите на космически кораби. Но никой от тях не давал гласност на фактите. Известни са случаи, когато космонавти виждали на борда на кораба фантоми на хора, останали на Земята, често дори свои починали близки.
Същото се случва понякога и с пилотите на самолети. Става дума например за феномена на т. нар. "гигантска ръка". Обикновено той се проявява по време на продължителни полети. Пилотът има чувството, че щурвалът се намира в някаква невидима ръка. Изследване, проведено във ВВС на САЩ, показало, че около 15% от летците са изпитвали ефекта на "гигантската ръка" върху себе си. Може би той да е ставал причина за авиокатастрофи?
Обучение извън пределите на реалността
Намирайки се в безсъзнание или в изменено състояние на съзнанието, човек може да се "обучава" на някои универсални науки.
Хора, преживели клинична смърт, често твърдят, че полученият от тях опит бил сравним с пребиваването в "училище" или в "библиотека", където са придобили някакви знания. Млад човек в състояние на клинична смърт открил, че се намира в някакво "училище". Усещанията били напълно реални. Той не виждал никого около себе си, но чувствал присъствието на други същества. Някой сякаш "наливал" в мозъка му знания. Но, когато излязъл от комата, забравил всичко.
Някои хора попадат в тайнствено "училище" насън. Така например американският лекар Шафика Карагула, известен изследовател на проблемите на свръхчувственото възприятие, разказва, че нейната приятелка Вики редовно сънувала, че се пренася в "училище", където слушала лекции по различни предмети, обясняващи устройството и законите на Вселената.
За разлика от тези, които се "обучавали", намирайки се в състояние на клинична смърт, Вики прекрасно помнела и вида на училищните аудитории, и съдържанието на лекциите, които тя впоследствие записвала. Нещо повече, с времето жената се научила по собствено желание "да посещава" нужната ѝ лекция. За целта било достатъчно преди сън да се съсредоточи и да пожелае да попадне в определена "аудитория".
А малката Инга разказала на майка си, че понякога нощем лети със "самолетче, което прилича на кръгла чиния, с две зелени лелички". Според момиченцето те се озовавали на някакво място, където ѝ поставяли специална шапка, за да не вижда нищо, а след това я изпращали "да се учи". Но на какво именно -момиченцето не си спомняло.
Веднъж майка ѝ сънувала (или пък всичко се случвало наяве? ), че тялото ѝ е станало безтегловно, а тя заедно с дъщеря си излита от дома и се оказва в голяма кръгла зала, където седят неподвижно други деца. Те мълчали, но майката имала чувството, че децата са заети с нещо сериозно. След това жената и дъщеря ѝ се върнали у дома. Инга разказала, че се посетили нейното "училище".
Що за "училища" са това? Може би теоретично всички сме способни да проникваме отвъд завесата на пространството и времето. Но дали умеем да се възползваме от тази дарба.
Коментари