Идеята за пътуване във времето отдавна разпалва въображението на хората. Дали е възможно на практика да се придвижим далече в бъдещето? Ако можем да се движим близо до скоростта на светлината, или в близост до черна дупка, времето би се забавило, което ще ни позволи да пътуваме далече в бъдещето.
Можем ли обаче да се върнем в миналото? Това ще бъде много по-трудно, а вероятно и невъзможно. Така смята научната общественост, която се вълнува от тези перспективи пред човечеството. Да разгледаме доводите.
Когато през 1915 година Айнщайн публикува своята Теория на относителността, той отваря вратите пред цялата Вселена, обяснявайки явления като Големия взрив, черните дупки и гравитационните вълни. Това обаче, което вълнува най-силно, е възможността да се създаде машина на времето, с която да се пътува през време пространството.
Всичко се свежда до един факт - в теорията на гениалния физик времето не е абсолютна величина, то е относително. Това уникално качество се дължи на свойствата на скоростта на светлината. Айнщайн разбира, че нищо от познатото ни не може да се движи по-бързо от светлината и тя се явява космическото ограничение на понятието скорост в нашата Вселена.
Ученът открива, че времето и пространството могат да се огъват като гума, когато през тях минава обект с голяма маса. Това значи, че всичко се измерва спрямо скоростта на лъч светлина, без значение на посоката, в която той се движи.
Ако някой премине край нас със скорост около 300 хиляди километра в секунда, неговият часовник ще се движи по-бавно от нашия. Ако той достигне скоростта на светлината, то времето ще спре напълно. Материално тяло не може да достигне скоростта на светлината, но е напълно възможно за частица без маса като фотона примерно.
Какви са възможностите да се създаде машина на времето за пътуване на материални обекти във време пространството?
Според теорията на относителността времето тече с различна скорост при различна гравитация. За машина на времето са нужни два района с еднаква гравитация, които просто да се свържат.
Ако на Земята има място, където времето тече с нормална скорост, то край някоя черна дупка то ще тече по-бавно заради огромната гравитация там. Така, ако се включи часовник по едно и също време на двете места, примерно в понеделник, то когато на Земята е петък, на черната дупка ще е сряда. На теория, ако се пътува от Земята до черната дупка, пътуващият ще се върне от петък в сряда.
Подобен метод е предложен и с червеева дупка. Тя се явява пряк път през време пространството. Ако Земята и черната дупка могат да се свържат с червеева дупка, ще се получи машина на времето. Проблемът на тези дупки е, че те в един момент се затварят и за да ги поддържаме отворени, е нужна обратна гравитация.
Тъмната енергия притежава такава гравитация, но тя е много слаба и не може да държи червеевата дупка постоянно отворена. Нужна е толкова енергия, колкото излъчват всички звезди от нашата галактика и то до края на живота си, за да се задържи червеевата дупка отворена.
Всички тези теоретични модели, разработвани от учени като Торн и Хокинг доказват, че природата на практика забранява времевите цикли. Така тя ни пази от парадокси, които биха се получили при пътуване в миналото. Най-известният от тях е парадоксът на дядото, когато пътникът във времето се връща в миналото и убива своя дядо. Това променя хода на историята му и този пътешественик не може да съществува, защото не би бил роден. Природата без съмнения е твърде умна, за да позволи намеси, които създават невъзможни казуси.
Коментари