Преди появата на кибрита хората палели огън, като търкали две дървени повърхности една в друга, чукали кремък за искра, опитвали се да хванат слънчевите лъчи през стъкло, за да получат пламък.
Когато огънят бил запалван, жените грижливо пазели пламтящите въглени в глинени гърненца. Едва в края на осемнадесети век френският химик Клод Бертоле получил вещество, което станало известно като бертолетова сол.
Така през 1805 година в Европа се появили кибритените клечки – малки тресчици, намазани с бертолетова сол, които се запалвали, след като ги потапяли в разтвор на концентрирана сярна киселина.
Изобретяването на първите сухи кибритени клечки дължим на английския химик и аптекар Джон Уокър. През 1827 година той забелязал, че ако на крайчеца на дървена пръчица нанесе смес от бертолетова сол, специална течност, отделяна от акациевото дърво и малко химични добавки, а след това изсуши тресчицата, то при търкането й в шкурка тя се запалва лесно.
Така отпаднала необходимостта от опасния навик да се носи шишенце със сярна киселина, което да помага при запалването на мокрия вид кибритени клечки.
Уокър започнал да произвежда кибритени клечки, но те не се радвали на голям интерес. Освен това те плашели клиентите на аптекаря с ужасната си миризма.
През 1830 година деветнадесетгодишният френски химик Шарл Сориа изобретил фосфорните кибритени клечки, които се състояли от смес на бертолетова сол, фосфор и лепило.
Те се възпламенявали от търкане във всяка твърда повърхност, дори в подметката на обувките. Кибритените клечки на французина не били с ужасна миризма, но били отровни, защото белият фосфор е отрова.
През 1855 година шведският химик Йохан Лундстрьом се сетил да използва червен фосфор. Той нанесъл малко от него върху главичката на кибритена клечка, а също и върху малко шкурка.
Така клечките не били вредни за здравето и лесно се възпламенявали след допир с предварително обработена с червен фосфор повърхност.
През 1889 година Джошуа Пюси изобретил кибритената кутийка, но патентът бил получен от американската компания Diamond Match Company, която изобретила същата кутийка, но със запалителна повърхност отвън, докато при Пюси тя била отвътре.
Коментари