От световната история можем да направим извод, че империите се създават като следствие на завоевателни походи или войни и се разпадат в резултат на масиран отпор от страна на населението в завладените територии като въстания, революции или в резултат на войни.
Историята на най-голямата империя, съществувала някога, обаче ни показва, че разпадът може да се случи и без насилия и жертви, с мирни протести. Британската империя бележи началото на разпада си именно с мирните протести, организирани от индиеца Махатма Ганди. Началото на разпада на могъща сила като Британската империя започва с изваждането на Индия и Пакистан от нейния състав, но това нямаше да се случи в това време и по този начин без делото на Ганди.
Преди да се стигне до разпад обаче винаги има процес на създаване, развитие и упадък, след който става и новото раздробяване на завзети насилствено територии. Интересно е да се проследи този процес за най- голямата и достатъчно дълго просъществувала империя, защото тя е емблематична за процесите, които текат във всяка голяма империя.
Състав на Британската империя
Съвременна Великобритания е наследник на Британската империя - British Empire. Това е най-голямото образувание от такъв вид и е просъществувала през ХІХ и началото на ХХ век.
Като същност и стил на управление Британия е колониална империя, чийто колонии са се намирали на всички континенти. Максималната площ, владяна от империята е 34 650 хиляди квадратни километра. Числеността на населението на империята е била 480 милиона човека. Това е допринесло за превръщането на английския език в световен.
Състава на империята се е състоял от метрополия и редица политически структури, наречени:
- Доминиони;
- Колонии;
- Протекторати;
- Подмандатни територии.
Трябва да се обясни статутът на всяка територия, за да се разбере структурата, съществувала в империята.
Доминионите
Британски доминиони се наричат страни с голям брой европейски емигранти, получили широки права за самоуправление. Към Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия поемали главно емигрантите от Европа, търсейки щастието си в Новия свят. Много северноамерикански владения получават независимост още през ХVІІІ век. Страните с широко самоуправление се наричат доминиони от 1926 година.
Доминиони са: Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южно африканският съюз, Нюфаундленд, влязъл в състава на Канада по-късно, Ирландия, без северната част на острова.
Колониите
Преобладаващата част от населението в Британската империя е представено от колонните. Те били около 50 на брой. Голяма колония е Шри Ланка. Колониите са управлявани от генерал- губернатори, назначени от метрополията, а губернаторът си назначавал съвет от чиновници и представители на местното население.
Най-голямата британска колония е Индия, която е присъединена официално през 1858 година. Сто години по-назад е управлявана от Британска Ост- Индийска компания.
Протекторатите
Протекторатите са зависими от Лондон, но в различна степен. Системата, която им позволявала да имат различна степен на свобода, е косвеното управление, което е по-свободно от прякото управление, за което се назначавал чиновник.
Подмандатните територии
Към подмандатните територии влизат части от Германия и бившата Османска империя след І световна война. Те биват управлявани от Великобритания на основата на мандат.
Отделни периоди в съществуването на Британската империя
Периодите започват с английските завоевания, чието начало е поставено през ХІІІ век, с навлизането в Ирландия. Дели се на 2 периода:
- Първа британска империя - 1583 - 1783 година;
- Втора британска империя - 1783 - 1815 година.
Първа Британска империя
Първата Британска империя поставя началото си със създаването на британски задморски владения чрез превземането на Нюфаундленд през 1583 година, който е първата английска база в Новия свят. Пътят към колонизирането на американския континент е открит с победата над испанската флота през 1588 година. Вирджиния е първата английска колония в Северна Америка. През ХVІІ век вече има редица колонии по Източното крайбрежие.
По това време започва и английското проникване в Индия. През 1690 година започва строежът на град Калкута, а навлизането на английски стоки разорява местните занаятчии.
Британия губи своите 13 колонии в Северна Америка в резултат на войните за независимост на британските заселници в САЩ и това слага края на Първата Британска империя.
Втора Британска империя
Началото на проникването на британците в Австралия и Нова Зеландия, както и на островите в Тихия океан представлява началото на Втората Британска империя.
През 1788 година възниква селище в Австралия на англичани, а постепенно към империята се присъединяват все нови и нови земи, завладени от англичаните през ХVІІІ и ХІХ век.
В средата на ХІХ век Индия е завладяна напълно, Австралия е колонизирана, а колонисти се появяват и в Нова Зеландия. Завладян е Хонконг. В края на ХІХ век е завладян Кипър, установен е контрол над Суецкия канал и Египет. Афганистан, тропическа и Южна Африка стават английски протекторати.
След англо-бурската война са завладени бурските републики в Южна Африка. В резултат на миграция на англичани към Австралия, Канада и Нова Зеландия там се създава голямо бяло и англоговорящо население.
Максималното разширяване на империята е след І световна война и в нейния състав влизат някои нови територии в Африка.
Антиколониалните войни обаче се засилват значително през този период и все повече територии получават своята независимост. Истински удар нанася Махатма Ганди, повеждайки мирно движение, наречено Индийски национален конгрес, което успява и Индия и Пакистан са извадени от състава на империята.
Краят на Британската империя
През 1980-1981 година с даването на независимост на Белиз, Зимбабве и Вануату е завършен процесът на деколонизация. Две години по-късно Хонконг е върнат на Китай. Така на практика Британската империя престава да съществува. Кое е това, което я заменя?
Общност на нациите
След разпада на Британската империя всички 53 страни, зависими в миналото от Великобритания в различна степен, влизат в Общността на нациите, която действа като консенсус между правителствата на всички членове. От тях 16 имат за свой държавен глава английският монарх.
Британската монархия
Кралица Елизабет ІІ стои начело на Британската монархия, като се смята, че е пряк наследник на крал Егбърт, който през 829 година обединява Англия. За такова връзка няма доказателства според ДНК тестовете, но това е официалното твърдение на институцията.
Държавното управление във Великобритания винаги е било монархия, с изключение на периода на републиката от 1649 до 1660 година. Седалището на монархията е базирано в Англия, но Кралицата е държавен глава на Обединеното кралство и на Отвъдморските територии, които са част от британската общност.
Монархията е най-древната форма на управление на Британската империя и на нейния наследник, Великобритания. Монархията със своите 1000 години съществуване надживя значително Британската империя и продължава да съществува като форма на управление и днес във Великобритания.
Коментари