До преди няколко десетилетия хората смятаха, че генетичната информация, която получаваме от своите предци, е нещо статично. Оттам идват и устойчиви словосъчетания в езика като добри гени, дефектни гени и други.
Една нова наука доказа, че нашето еволюционно развитие е далече по- сложно, защото едни или други гени, които имаме в наследство, може да се включват или изключват, да се забавят или забързват в зависимост от средата, емоциите и стила на живот.
Това се отразява на здравето на тялото, ума и чувствата. Науката се нарича епигенетика и има изключително значение за разбирането на генетичния фонд, с който разполагаме, и неговото управление.
Предмет на епигенетиката
Названието епигенетика е съставено от гръцката наставка епи, означаваща извън, над, около, и генетика - науката, изучаваща гените. Това означава, че епигенетиката има за свой предмет изучаването на въпросите около измененията на клетъчни или биологични белези, които се причиняват от промени в секвенцията на ДНК. На практика става въпрос за изследване на факторите от околната среда, включващи или изключващи определени гени и как клетките ги разчитат.
Всички промени, които можем да наречем епигенетични, влияят не само на развитието на плода в утробата, но и в растежа и развитието на организма след това, и този закон важи не само за хората, но и за животните.
Това означава, че епигенетиката ни прави такива, каквито сме. Когато два организма, като тези на близнаците например, са напълно еднакви външно, това не значи пълно сходство между тях, те се различават по нещо. И тази разлика не идва от гените, а от механизмите, които определят работата на гените. С тези механизми се занимава епигенетиката.
Затова тя се явява науката за разликите, които се появяват между индивидите, макар и да не са кодирани в ДНК. Причините за разлики при еднакви гени не се крият в наследствената информация, а във факторите и причините, които контролират нейното функциониране.
Значение на епигенетичните фактори
Епигенетичната наследственост и нейните промени придават нови измерения на модерната наука, сглобяваща пъзела на еволюцията. Геномът се променя бавно при случайни мутации и естествен подбор. За да стане генетичната черта често срещана в една популация от хора, то трябва да се изредят много поколения.
От друга страна е епигеномът, променящ се бързо заради влияния от околната среда. Епигенетични промени може да се извършват едновременно в повече от един индивид от дадена група. Чрез епигенетична наследственост родителите може да предадат част от преживяванията си на бъдещите поколения, но епигеномът остава достатъчно гъвкав, за да реагира на условията на променящата се околна среда. Така епигенетичната наследственост позволява на всеки организъм, на всеки индивид, постоянно да регулира дейността на гените си, за де се хармонизира към промените на околната среда, без да му се налага да променя своя ДНК код.
Основни епигенетични фактори, които влияят върху индивида
Храната - основен фактор за епигенетична наследственост
Добрата новина, идваща от епигенетиката е, че в среда, която може да се определи като токсична и вредна, консуматорите не са безсилни, защото храната има неочаквано важно значение. Епигенетични експерименти показват това. Бременни мишки са били изложени на влиянието на бисфинол А, който е токсичен. Едната група от тези мишки е поставена на диета с обикновена храна, а на друга група са давани добавки от витамин В12, фолиева киселина, холин и бетаин от червено цвекло. Мишките, които взимат полезни добавки, раждат мешлета с нормални параметри и по-нисък риск от диабет и рак, докато тези само на обикновена диета имат поколение с висок риск от заболявания. Това показва, че всички ние сме изражение на диетите на своите предци. Здравословното хранене, активният начин на живот и хармоничните отношения с околните са гаранцията за добро здраве на поколенията напред.
Отделно самата приемана храна като същност има значение на основен фактор на околната среда. Много опити доказват, че храненето на майката по време на бременността влияе върху регулаторни области от ДНК на плода още по време на вътреутробното развитие. Такъв пример е храненето на майките, живеещи в региона на Западна Африка, където се сменят два сезона - сух и влажен, и това променя съществено хранителната диета.
Изследването върху децата, които са заченати в двата различни периода, показва разлики в метилирането на ДНК при техните наследници. Метилирането е специфична химическа промяна в молекулата на ДНК, която води до промяна в работата на гените и съответно на живота на индивидите.
Като следствие на типа храна, приеман от майката, се наследява начина, по който гените работят заради наследяване на нивото на метилирането на ДНК. Промяната в този профил може да стане причина за различни метаболитни заболявания, в това число диабет и сърдечно-съдови заболявания.
Изводът е сложен - хранителната диета на жените е важна за бъдещите им деца, но не само това определя характеристиките им. Много преди зачеването храненето на бъдещите родители дава отражение върху епигенетиката на клетките от половата система и оттам и върху бъдещия организъм.
Диетата и видът на храната влияят не само върху метаболизма на хранещия се, но и върху начина, по който работят гените му. Начинът, по който работят гените ни определя не само нас, но и това, което предаваме на поколенията като предразположеност към заболявания и дори психологически черти.
Епигенетични модулатори в храната
На първо място, това е фолиевата киселина. Тя участва в процесите на клетъчно делене, нужна е за образуване на плацентата и изграждане на костния мозък на ембриона. Намалява риска от вродени увреждания. Зеленолистните зеленчуци, бобовите храни, черният дроб, пълнозърнестият хляб, ядките не бива да отсъстват от менюто. Следват всички други необходими съставки, които си набавяме от храната. Това е логиката, по която трябва да се съставя менюто всеки ден.
Грижата и обичта - важен фактор в епигенетиката
Преживяванията в ранното детство имат дълбоки и дългосрочни ефекти върху начина на живот и поведението на възрастния индивид. Грижите, отговорността на родителите имат дълготраен епигенетичен ефект върху поколението. Разбирането на тези механизми може би ще помогне в бъдеще за лечението на стреса, тревожността и безпокойството.
Какво ни дава като знание епигенетиката
Начинът, по който живеем, включва всички фактори от околната среда. Как си взаимодействаме с нея предопределя епигенетиката на бъдещите поколения. Това означава, че любовта и грижата могат да променят гените ни. Ще живеем по-дълго и по-добре, ако сме заобиколени от грижовни и любвеобилни хора, и това едва ли би изненадало някого.
Епигенетиката ни показва, че не сме жертва на наследствеността, а създатели на собствения си живот в компанията на средата, която обитаваме. Ключът, който контролира нашата биология, е възприятието. Тялото ни разчита света и му отвръща с живот.
Епигенетаката дава надежда на всички, които искат да управляват сами живота си, тъй като доказва, че съдбата на клетката не зависи от гените, а от средата, или по-точно - от начина, по който я възприемаме.
Гените и поведението ни в крайна сметка се определят от нашите убеждения. Знанието е сила и този, който я владее, знае, че не сме контролирани от гените, което значи и че не сме изгубени. Напротив, ние сме създателите на живота си и е добре да овладеем това изкуство.
Вижте още:
