Учебниците по физика ни съобщават, че човекът, открил електрическата батерия, се казва Алесандро Волта. На негово име e наречена и мерната единица волт, с която отчитаме напрежението.
Археолозите обаче могат да оборят тези твърдения и да докажат, че Волтa всъщност е преоткривател на батериите, които са много по-древно изобретение, датирано отпреди повече от 2200 години. То принадлежи на хората, населявали територията на днешен Ирак. За това свидетелстват глинените гърненца от Багдад.
Какво означава това на практика?
Само едно - електричеството съществува още отпреди новата ера. Изглежда фантастично, но това твърдение може да изглежда реално, ако се разгледа същността на намерените съдове от глина в столицата на иракчаните.
Гърнетата представляват делви с жълтеникав цвят, високи 13 сантиметра. Всеки съд обаче е запушен с асфалтова запушалка и съдържа малък цилиндър от мед. В него е поставена пръчка от желязо, която тръгва от средата на медния цилиндър и излиза извън асфалтовата тапа. Двата елемента - желязо и мед, не се допират. Металните части приличат на разядени от киселина.
Какви асоциации предизвиква това описание?
За батерия и нищо друго. Така го възприели и откривателите на находката. Тези гърнета на две хиляди години са просто батерии. Абсолютна сигурност, че глинените съдове са ползвани като батерии никой не може да даде, но те трудно биха били нещо друго - според откривателите им.
Експериментите, правени с тях, показват, че намерените делви работят като батерии. Тестовете са правени с реплики, изготвени по оригиналите. Създадените модели произвели ток с напрежение почти два волта.
Как точно е работело това древно изобретение?
Според учените е било съвсем просто и ефикасно. Достатъчно е малката делва да се напълни с течност, която е киселинна, примерно оцет или дори сок от грейпфрути и се получава батерия. Тя създава слабо електрическо напрежение.
На какъв принцип се получава ток по този способ? Всеки физик ще обясни, че са необходими два метала с различен електрически потенциал и електролит. Това, което се получава, в химията се нарича галваничен елемент. Те са съвсем сходни с батериите, които ползваме в ежедневието сега.
Батериите от Багдад са намерени случайно преди 60 години в древно селище, намиращо се на територията на днешната иракска столица. Те са единствените по рода си и затова са толкова мистериозни.
Две години след откритието германски археолог ги изследва и стига до заключението, че това са батерии. Сега глинените съдове са част от сбирката на музея в Багдад. Датировката ги отнася към времето на Партското царство, тоест 2200 години преди Христа.
За произхода на делвите няма спорове и съмнения, но за предназначението им хипотезите са най-различни и така предназначението остава загадка.
Хипотезите за предназначението на древните батерии
Предположенията за какво са служели тези изобретения на древните са доста. Смята се, че може да са били ползвани за медицински цели. Според аналогиите с други древни медицински практики могат да се направят някои изводи. В Китай примерно по същото време е била добре застъпен методът акупунктура. Древните елини, съвременници на партите, пък са познавали успокояващия болките ефект на електрическата змиорка. До самите делви са намерени предмети подобни на иглите, което също подкрепя тази теза.
Какви са контра предположенията за древните батерии?
Против тази теория стои фактът, че волтажът от батериите е много нисък, а това значи, че не е ефективен срещу силната болка. Освен това по същото време на човека вече са познати други успокояващи болките вещества. Ползвали са вино, канабис и опиум с по-голям успех. Предполага се, че ако се подредят в редица, батериите ще създадат доста по-високо напрежение, но не са открити доказателства, които да навеждат на такъв извод според огледите на находката.
Друго предположение е, че това изобретение е служело, за да се създаде покривен слой от благородни метали на различни предмети. Известно е, че през този период позлатяването и посребряването се е извършвало чрез две главни техники.
Едната е представлявала обработване на златото или среброто с чук до изтеглянето му на тънки ивици за покритие. Другата е била чрез смесване на златото с живак и тази смес се е нанасяла направо върху предмета.
Техниките са имали ефект, но са твърде трудни, сравнени с нанасянето на тънък слой от благороден метал чрез електролиза. Да се нанесе златото или среброто на слой една десета от милиметъра, е проста работа, ако се използва електрическо напрежение, създадено от батериите, открити край Багдад.
Тази теория е силно подкрепена от откритията, направени от немския археолог, изследвал делвите. Медните вази със сребърни гравюри, които се намират в музея в столицата на Ирак, са силен коз на тази теза.
Вазите са извадени от градове на шумерите в Южен Ирак и датировката им показва, че са на възраст от 2500 години преди новата ера. При прост опит с леко чукане по вазите, от тях се отдел синеещ слой. Такъв ефект се наблюдава при елекролизата на среброто върху основи от мед.
Предположението е, че партите всъщност не са измислили, а са наследили батериите от друга цивилизация. Това е шумерската, една от най-ранните известни на науката древни култури.
Има и друга теория, която не е свързана с електричеството, но е не по-малко любопитна. Смята се, че глинените съдове са служили за съхраняване на ценни ръкописи. Може би на папирус или пергаментови. И двата материала са природни и са подложени на гниене.
Когато материалът гние, се получава окисляване. Така може да се обяснят корозиралите метални части вътре в цилиндъра. Тапите от асфалт не са най-доброто решение за галванични елементи, но подхождат идеално на идеята да се запечати ценен ръкопис за дълго време.
Коя е вярната теория?
Всяко от предположенията има потенциала да бъде равно на истината. Цивилизацията, на която принадлежат тези батерии, ни е оставила в наследство писмените знаци и колелото. Няма нищо необичайно да е открила и галваничните елементи много преди откритието да стане известно на цялото човечество.
Изниква друг интересен въпрос: как древният партски народ е разбрал откритието и е започнал да го използва?
Истината е, че може изобщо да не са стигнали до такова прозрение. Много открития не са били разбирани напълно, хората не са проумявали принципите, по които действат. Важното е било, че са се ползвали от това действие.
Не е ясно защо това знание се е изгубило и е трябвало да минат хилядолетия, за да бъде отново преоткрито чак пред ХVІІІ век.
Може да е случайно изобретение, преминало процес на еволюция, при което намира различни приложения.
Днес някои от батериите са изчезнали след войната в Ирак и могат да бъдат загубени завинаги.
Има и друга хипотеза, според която батериите са слагани в молитвените храмове, за да привличат вярващите. Слабият ток, който излъчват, може да е използван за манипулации с цел събиране на дарения.
Всички хипотези са интересни и предоставят широко поле за размисли.
Коментари