Когато повечето хора чуят думата суперклетка мислят, че става въпрос за понятие от света на биологията, физиката или математиката. А това е природен феномен, рядко метеорологично явление, което се случва веднъж на 3 до 5 години. Нарича се суперклетка, а заедно с него се използва понятието мезоциклон, което го прави по-понятно за широк кръг хора.
По своята същност така наречената супер клетка е огромен облак, често с диаметър над 30 километра. Обемът му също е колосален, може да стигне до 500 кубически километра и дори повече.
На практика гръмотевичните бури със силен дъжд и вятър се предизвикват от едноклетъчни и многоклетъчни облаци, които се натрупват в небето през лятото. Моноклетката е един единствен облак, който съществува независимо от останалите.
Многоклетъчната клетка е струпване на много моноклетки, обединени от едно ядро, което се нарича наковалня. Тези комплекси са огромни, както стана ясно по-горе. Огромните клъстери от облаци могат да предизвикат силни градушки и обилни валежи.
Когато обаче има атмосферна формация, произвеждаща още по-тежки атмосферни условия, в това число и торнадо, вече говорим за суперклетка. Тя практически е много мощна моноклетка. Процесът на образуване и структура на суперклетката е по-различен от този на обикновените облаци.
Обикновената моноклетка при определени условия може да се превърне в чудовищна, да съществува 4-5 часа, без да се променя и да предизвика опасни метеорологични условия, които наричаме гръмотевични бури.
За да се получи суперклетка обаче, е необходимо струйният поток въздух да се трансформира от хоризонтален във вертикален. Въртенето на въздуха вече е във вертикална ос и е толкова мощно, че пробива наковалнята и се извисява над нея като купол.
Появата на купола говори за мощни надстройки и има силата да пробие инверсионния слой. Тази вертикална колона е сърцето на суперклетката и се нарича мезоциклон, което название се ползва понякога и за самата суперклетка. Тъй като суперклетката може да съществува много дълго, в нея спокойно се развива торнадо. Торнадото обикновено е краткотрайно, но много мощно явление.
Всички суперклетки произвеждат тежки метеорологични условия като проливни дъждове, бури, наводнения и градушки, но само 30 процента от тях произвеждат торнодо. Понякога торнадото е скрито зад стена от валежи и това го прави особено опасно.
Според метеоролозите такова явление не може да се предвиди. То се развива и набира сили много бързо. Леденият вятър се завихря, а огромни ледени късове пръскат искри при удара върху покривите на сградите, изтръгват дървета с корените и причиняват огромни щети.
