Един известен мистик и светец от VII век - Исак Сириец, казва, че мълчанието ще бъде тайнството на следващия век. Към тайнството на свещеното безмълвие притегля хората, жадни за святост, учението на исихазма, което се развива през ХIV век у нас и се проявява като истински феномен в християнството.
Каква е духовната практика на това учение и с какво допринася за обществения живот, е обширна тема, която може да бъде представена и схематично.
Същност на исихазма
Названието исихазъм идва от понятието за безмълвие, покой, вглъбеност на старогръцки и е мистично течение в християнството, възникнало във Византия.
Тази аскетична практика се възприема като път към единение на човека с Бога, като за пречистване на сърцето е нужно съсредоточаване в себе си, психофизичен контрол, наподобяващ практиките в йогата. Основоположник на това философско-религиозно учение е Григорий Палама.
Практиката на исихазма
Най-висшата цел на исихазма е преображението на човека по образа на възкръсналия Исус Христос чрез пречистване на човешката сетивност от греховете и изпълването на душата с благодат.
Основният метод е многократното повтаряне на молитвата на Исус, като исихастът е в седяща поза и опрял брадичката си върху гърдите. Той забавя дишането си, за да успокои потока на мислите си и молитвата тече през него, без да изисква никакви усилия. Така се пречиства не само ума, но и душата. Постепенно молещият се достига до състояние на екстаз, а оттам пътят води пряко до постоянното единство с Бога, обхващащо духа, душата и тялото.
Приносът на исихазма в обществения живот
Основата на исихазма се корени в това, че никой не бива да счита себе си за достатъчно добър, а трябва постоянно да се стреми към добродетелност и добри дела. Докато в католицизма и протестантството някои хора се считат изначално по-добри от други и са елит, а следователно призвани да властват над неелита, при исихазма основният стремеж е овладяването на добродетелността. Послушанието, смирението, аскетизмът, борбата със страстите и пороците са висшите добродетели на исихазма.
С времето исихазмът излиза извън тесните рамки на монашеството и се разпространява в целия обществен и културен живот, превръщайки се във водещо религиозно течение.
След превръщането на исихазма в господстващо течение, неговите дейци стават църковни ръководители и Обществени и най-вече книжовни дейци. В България идеите на исихазма стават основа на борбата срещу ересите и за утвърждаване единството на църквата - Исихастите налагат единни правописни правила, точни книжовни преводи, агиографски стил, по-високи критерии и по-високи художествени изисквания. С исихазма е свързан Златният век в книжнината ни през Средните векове.
Вижте още:
