Различните религиозни учения в древността са толкова много, че човек без сериозна научна подготовка със сигурност ще се изгуби в тях. Това се дължи на особено силната религиозна нагласа на древните хора, за които принадлежността и вярата в някое религиозно учение са съставлявали целия им духовен живот.
Кои са есеите и кои богомилите и какво знаем за тях?
За есеите в световен мащаб е писано много и затова трудности с тяхното определяне и разглеждане на учението им няма. Около 20 години след като Божият син е разпънат на кръста Филон Александрийски описва задълбочено живота на есеите в Палестина.
Името им според него идва от Hosio, латински термин, означаващ Светите и казва, че животът им е бил толкова чист и богоугоден, че напълно са заслужили това определение. Владели са окултни знания и сили. Посветили са в своето тайнство и самия Исус, тъй като неговият род е принадлежал към това учение и този факт е доказан категорично.
Йоан Предтеча е бил есеин, както и Йосиф Ариматейски, на когото е разрешено да прибере и погребе тялото на Исус. Към учението са принадлежали и първите 6 ученика на Божия син.
Есеите като религиозна общност са наследници и последователи на учителя Мелхиседек, който ги е уведомил, че Божи син ще се роди от техните редици. От него са получили в завет правилото, че между Бога и човека не бива да има посредници.
Богомилите са религиозна общност, чието зараждане се дължи на българската духовна среда. Те са следващият импулс, който получава чистото учение на есеите на наша почва. За глава и идеолог на богомилското учение се смята младият български принц Бениамин-Боян, син на българския цар Симеон І.
По време на учението му в Цариградската Магнаурска школа двама сирийски мистици стават негови духовни наставници и от тях е просветен в това тайнство. След завръщането си в България, Бениамин - Боян печели за своята кауза патриарх Стефан, който се отправя към Венеция, за да стане първи богомилски епископ. Там той изгражда духовни общности, дори в Рим.
Създадена е перфектна структура на това учение, което се оглавява от поп Богомил и се ръководи от младия български принц. В България обаче започват първите гонения на богомилите, които скоро се пренасят извън пределите на държавата по цяла Европа, където са създадени клонове на учението под различни имена - бугри, катари, албигойци и други, като всички имена са синоними на основното - бял, светъл, посочващ основната характеристика на тези хора - светли духом, като есеите, чието учение продължават.
Нов импулс на това учение е Бялото братство на Петър Дънов и това е своеобразен синтез на постигнатото от предишните школи. На Учителя Дънов принадлежи синтезираната идея, че скритите духовни сили ни помагат да се събудим във високото поле на Духа, да се издигнем до познанието на Бога и неговата мъдрост.
