По българските земи богомилството възниква през 928 г. в подземието на манастира „св. Параскева“. Първите български богомили са княз Бенеамин, патриарх Стефан, презвитер Йеремия, Симеон Антипа, Василий Византиец и Гавриил Лесновски. Водач на българското богомилство става княз Бенеамин, известен още като Боян Мага, а в негова дясна ръка се превръща презвитер Йеремия, по-популярен като поп Богомил.
Основната цел на богомилите била да приложат християнство, неподвластно на църквата и царете.
Всяка сутрин богомилите посрещали изгрева на Слънцето, защото смятали неговите първи лъчи за лечебни. Често се молели до преумора и изкачвали планини, за да се заредят с енергия.
Богомилите не забранявали брака, но безбрачието било желателно за служителите на религиозното движение. Те носели черни раса, малки кръстове и железни пръстени на показалците.
Богомилството разкривало скрити сили, които помагали да се постигне хармония между външния и вътрешния свят. Езотеричните техники, които богомилите прилагали, се разделяли на две – за миряни (посветени и верни) и за монаси (избрани и съвършени).
Тайнствата, които богомилството признавало и практикувало, били 7: кръщение, миропомазване, причастие, брак, схизма, свещенство, елеосвещение и покаяние.
Кръщенето засвидетелствало верността на човек към религиозното движение. При ритуала се използвали вода, вино, елей и мляко, символизиращи 4-те природни стихии – вода, огън, въздух и земя.
Миропомазването показвало отделянето на личността от другите религиозни форми и причисляването към богомилството. При ритуала се помазвали няколко места от тялото с осветен елей.
Схизмата имала същата функция.
На причастие се подлагали всички служители, които искали да засвидетелстват верността си към богомилството. Тайнството при този ритуал било по-сложно – заедно със специалните слова се четели 21 молитви от Йоановото евангелие.
Бракът се сключвал с железни пръстени, зелени венци и бели роби. Четели са се "Дванадесет молитви за връзките" от Алтотас.
Свещеничество се прилагало на онези миряни, които искали да станат проповедници на богомилството. Атрибутите при този ритуал били: черна дреха, ваза с вино, хляб, бич и железен кръст. Четели се 21 молитви от "Осветителни Молитви на Червената Змия".
Елеосвещение се извършвало на служители, занимаващи се с окултна дейност. Ритуалът дублирал този на миропомазването.
Целта на покаянието била да отвори съзнанието на човек за „Висшите тайни“. При него се четели молитви на св. Йоан Богослов.
Коментари
Св.Първоапостоли Павел и Андрей проповядват на Балканите и Мала Азия Христовата Вяра,която би трябвало да наречем Първо-апостолическа!!!Това го пише точно Ганчо Ценов,който доколкото знам известно време се рови във Ватиканската библиотека,ако не греша!!!Ценов твърди,че първоначално е покръстено трако-македонското население на Солун и околността от ап.Павел.(И веднага след тях и мизите(българи)След тях в 144г.сл.хр. Св.ап.Ерм оглавява Епископията в Пловдив.За да има Епископия някъде трябва да има и църкви,нали!? Интересното е, че Първоапостолската Вяра се явява един вид "гностична"за Религията утвърдена от Константин и Вселенския събор! Явните разлики са причина за огромните и вековни църковни недоразумения в последствие,според мен!! Включително и т.нар. „Покръстване на българите” при Борис Михаил Вероубиец ,( приемането на гръкоюдейския(еврейския) вариант на т.нар. православно християнство.) и по-точно съпротивата с/у него,дори от собствения му син-Расате...
Веднага след това се появяват и богомилите, наследници на първохристиянството-Българската Апостолска Глаголическа Църква…
Църквите се уповават на Библията, а там няма нищо подобно. Напротив, казва се не се кланяй на идоли и не измисляй символи за вярата си.