Окото на Осмар е природна забележителност, която незаслужено е в сянката на други по-известни чудеса на природата у нас. А мястото е заредено с магия и в него има толкова древна история, че ни връща в отдавна отминали времена и не разказва приказни сказания за най-загадъчните моменти от историята ни.
Местоположение на Окото на Осмар
Района около днешния град Шумен е обитават от векове. Наблизо са първите български столици и легендата Мадара. По високите непристъпни скали на Шуменското плато има издълбани скални манастири и килии на монаси исихасти.
Духовната практика на исихазма, зародила се в православното християнство през ХIII век, се явява възстановяване на прекъснатата духовна връзка на човека с Бога чрез отшелничество, самовглъбяване, съзерцание и отричане от светския живот. Трудно достъпните скалисти места били предпочитани от монасите исихасти.
Така са създадени Осмарските манастири в една живописна теснина, като най-добре запазен днес от тях е Костадиновият, издълбан в отвесно разположена варовикова скала. Близо до него е природното чудо Окото на Осмар.
Окото на Осмар
Образуванието представлява огромна дупка с форма на овал, оформена на върха на скалата. До там се стига по стръмни пътеки, които разкриват дивната красота на природата наоколо. Пред погледа се открояват други природни красоти, включени като туристически обекти - два от Осмарските манастири - Диреклията и Подковата. Първият впечатлява с прецизно оформената колона на входа, откъдето идва и названието му, а вторият също носи името си от формата на подкова, която наподобява.
Мястото на Окото на Осмар сред природните чудеса у нас
Скалните манастири около Шумен заедно с природното образувание Окото на Осмар са забележителен паметник на религиозния живот, културните традиции и просветните норми през Второто българско царство, които се разпространяват масово през ХIII- ХIV век.
По това време се появява исихазмът като отклонение от официалната религия. Това учение взима толкова големи размери и има толкова последователи, че засенчва официалната църковна власт. Хилядите последователи монаси се заселват сред варовиковите скали, които лесно се поддават на обработка и изкопават там своите килии за уединение. Тези прости обитаеми пространства са лишени дори от стенописи и се предполага, че монасите са ги достигали с въжени стълби.
Днес тези скромни обители са ценна реликва от отдавна отминалото време.
Вижте още:
