Днешните изследователи на гръцките легенди и митове търсят основата на всеки един мит, за да си отговорят на въпроса за произхода на тези легендарни приказни разкази.
Сред митовете има една голяма група - на дендроморфните метаморфози, при които човек е преобразен от боговете в растение. Една от най-популярните дендроморфни метаморфози, разработена от Овидий, е митът за Хиацинт.
В легендата Хиацинт е син на царя на Спарта Амикъл или на друг спартанския цар - Ойбал. Изключително красивият и сръчен младеж бил приятел и любимец на Аполон. Богът на слънцето и изкуствата обичал да прекарва времето си с него, учел го на всички изкуства, които покровителствал - музика, танци, наука, но заедно с това и на спортни умения.
Едно от тези забавления преминало в хвърляне на диск. Докато двамата приятели се забавлявали, те били наблюдавани от божеството на източния вятър - Зефир, който изпитвал ревност заради обичта на Аполон към Хиацинт. С мощно дихание той отклонил диска, хвърлен от Аполон, и тежкият метален предмет ударил смъртоносно Хиацинт по челото.
Богът не успял да спаси своя приятел, но решил да увековечи спомена за него, като превърнал изтичащата от раната му кръв в прекрасно цвете с пурпурно-лилави цветове и силен прекрасен аромат.
Цветето в памет на Хиацинт има чашка с форма на лилия, напомняща за гръцката дума ай, която се превежда като уви и говори за покрусата на Аполон от трагичната случка. Това прелестно цвете и днес краси градините и го наричаме зюмбюл.
Ако потърсим далечната праоснова на този мит, тя ни отвежда към вероятно божество от пределинския период. Какво точно отношение е имал този бог към Аполон, за да се свърже с него, не е известно, но в крайна сметка божеството е преминало към култа на Аполон.
Може да се предполага, че става въпрос за подземно божество от растителното царство, чиято смърт е оплакана, подобно на тази на Адонис. За целта е провеждан фестивал Хиацинтия от началото на лятото, продължаващ 3 дни.
Ритуалите в него постепенно преминавали от скръб по Хиацинт към радост от величието на слънчевия бог. Празникът е ясно свързан с растителността и отбелязва преминаването от свежестта на пролетта към сухото жежко лято и узряването на зърното.
Коментари