През 1556 година руската държава побеждава и присъединява към територията си Астраханското ханство - държавно обединение на татарите, просъществувало повече от век на земите в долното течение на река Волга.
Кога и от кого се създава Астраханско ханство и какви са причините за нейното изчезване от световната карта?
Владетелите на Астраханското ханство са от рода на Джучи, първороден син на съпругата на Чингис хан. Джучи не е роден син на Чингис, но е военачалник и владетел. Умира през 1227 година. Неговите синове Орда и Бату получават северозападните райони на Монголската империя. По-късно земите им са обединени от Бату, който създава Златната орда.
През ХV век Златната орда се разпада. Образуват се няколко ханства, които са нейни наследници и враждуват помежду си. Едно от тях е Астраханското ханство. Територията му се е простирала от Кубан до долното течение на река Дон. На изток достигало река Бузан, която била граница на Ногайската орда, а на юг до река Терек. На север границата била тясно място между реките Волга и Дон.
Махмуд, бившият хан на Голямата орда, който изгубил борбата за власт от брат си Ахмат, станал основател на ханството.
Около 1460 година Махмуд се установил в Астрахан, създавайки ново независимо държавно обединение. Всъщност новото ханство плащало данък на Голямата орда, така че имало васален характер и едва в началото на ХVІ век, когато Голямата орда е окончателно разбита от Кримското ханство, през 1502 година, получило пълната си независимост.
По време на своето независимо съществуване Астраханското ханство бързо станало важно средище на търговията, тъй като се намирало на пътя на коприната и на пътя за Мека.
Столицата бил град Аджархан, наричан още Хаджи Тархан. Намирал се на десния бряг на Волга, само на 12 километра от съвременния град Астрахан. Първото сведение за него е от записите на пътешественик, посетил града през 1333 година и бил удивен от това, че градът е построен от печени тухли. Астрахански татари и ногайци били основните обитатели на столицата.
Разнообразните и богати базари на града били широко известни. Владетелите притежавали несметни богатства, натрупани от успешната търговия и доброто местоположение. Разцветът продължил около 100 години и се забелязвал по работата на опитни строители, занаятчии, бижутери и ковачи.
Ханството обаче така и не придобило устойчивост, защото жителите водели полуномадски начин на живот и усядали само през зимата. Затова и силата на хановете не била толкова ясно изразена, както в другите ханства, създадени от Златната орда.
Превземането на ханството влязло в плановете на руската държава заради местоположението си и руските интересите в този регион. Последният владетел Дервиш Али, който имал подкрепата на турците и руския двор едновременно не успял да спаси владението си и през 1556 година избягал в Азов при османските турци, а ханството станало част от територията на Русия.
Коментари