Златната орда, наричана още Кипчакско ханство, е държава в западната част на Mонголската империя, която процъфтява от средата на 13 век до края на 14 век. Хората от Златната орда са смесица от турци и монголи.
Последните като цяло представляват аристокрацията на огромната държава, която в най-големия си разцвет владее по-голямата част от Източна Европа, Централна Азия и Западните части на Сибир. Руските държави са под пряко нейно подчинение, а Полша, Унгария, България и Грузия плащат васален данък на могъщите монголски ханове.
Златната орда първоначално е част от западната част на империята на Чингиз хан. Формира се като териториално дарение за най-големия му син Джучи. Синът на Джучи Бату разширява владенията си в поредица от блестящи кампании, включващи ограбването и опожаряването на град Киев през 1240 г.
Бату основава столицата си Сарай Бату в долния участък на река Волга. По-късно столицата е преместена нагоре по течението в Сарай Берке, град, който на върха на могъществото си има 600 000 жители. Ордата постепенно е потурчена и ислямизирана, скъсвайки със своите монголски и тенгриски корени. Този процес е най-изразен при най-великия хан, управлявал империята – Йоз Бег (1312–41).
Тюркските племена се съсредоточават върху животновъдството в степите, докато техните подчинени народи – източни славяни, мордвини, гърци, грузинци и арменци, допринасят за развитието на държавата с плащането на непосилни данъци. Подчинените руските князе, особено тези в Московието, са отговорни за събирането на местния данък. Ордата провежда широка търговия със средиземноморските народи, особено техните съюзници в Египет и генуезците.
Черната смърт, която навлиза в Европа през 1346–47 г., и убийството на наследника на Йоз Бег поставяват началото на упадъка и разпадането на Златната орда. Руските князе дават заявка за своята независимост в битката при Куликово през 1380 г., в която нанасят невиждан до тогава разгром на владетеля на ордата Мамай.
Наследникът и съперник на Мамай - Тохтамиш, жестоко разграбва и опожарява Москва за отмъщение през 1382 г. и възстановява господството на Ордата над русите.
Изглежда, че Златната орда поема пътя към ново величие, тъй като отново затвърждава властта си над Русия, а повечето източноевропейски владетели потвърждават васалната си вярност към новия хан. Точно тогава обаче се появява нова опасност за Златната орда, този път от юг.
В Централна Азия бе основана нова империя, предвождана от друг далечен роднина на Чингиз хан – Тимур или Термелан. Погромите и разрушенията, които той причинява на народите в Персия и Ирак, надминават дори тези на легендарния му предшественик.
Изпърво новата държава и Златната орда са съюзници, но впоследствие борбата за власт над Изтока изправя Термелан и Тохтамиш един срещу друг.
Термелан нахлува на територията на Ордата през 1395 г., унищожава Сарай Берке и депортира повечето умели занаятчии в региона в Централна Азия, като по този начин лишава Ордата от нейния технологичен ръст над възраждащата се Московия.
Златната орда не се възстановява след този удар. Постепенно отслабва и се разпада на няколко по-малки държави. Повечето от тях са покорени от Иван Грозни през 15 век. Последният остатък от ордата – Кримското ханство, е покорен от Руската империя в края на 18 век.
Коментари