Когато става въпрос за Виетнамската война, а даже и за войната изобщо, в съзнанието на повечето хора се появява образът на тичащото малко виетнамско момиченце, изгорено с напалм.
Тази снимка е може би най-известната от тематиката за войната и носи на фотографа наградата Пулицър, а малкото момиченце, което оцелява в тази война е помолено да стане посланик на добра воля на ООН, за да помага на жертви на войните.
Войната променя съдбата на хората. И рядко към по-добро. Преживяното от виетнамското момиченце и хиляди други неизвестни виетнамци е доказателство за ужасите, през които преминават цивилните жители в такива събития. Тази война е наречена още Индокитайска, но определението, с което я наричат в САЩ е по-точно, там е известна като Мръсната война.
Страните, които воюват в тази война са: САЩ и Южен Виетнам от една страна и Северен Виетнам и Народният фронт за освобождение на Виетнам, наречен Виетконг, от друга.
Събитията във Виетнам преди избухването на Виетнамската война
Виетнам е част от колониите на Франция през ХІХ век, но след края на Първата световна война страната изявява желание за независимост. През 1941 година е създадена организация с название Виетмин, ръководена от поддръжници на комунистическата идеология, начело с Хо Ши Мин, които се обявяват срещу френската колониална система.
По време на Втората световна война Франция отстъпва на Япония мястото си, като запазва само административния апарат, но скоро Япония със силата на оръжието завзема изцяло Виетнам.
След капитулацията на Япония виетнамците виждат възможност да получат независимост и през 1945 година обявяват създаването на демократична република Виетнам.
Франция отказва да признае независимостта на своята колония и започва колониална война срещу Виетнам. На Франция помощ оказват САЩ, а на Виетмин- Китай.
През юли 1954 година в Женева е сключено мирно споразумение, защото войната е крайно непопулярна във Франция и тя желае да я прекрати.
Виетнам е разделен на две части - Северен под контрол на Виетмин и Южен под властта на френската администрация. Като краен етап от плана се предвижда обединение на двете части след общи избори, най-късно през 1956 година.
САЩ не остават доволни от нарастващото влияние на комунистическата идеология в района. Те се стремят да създадат противовес на комунистически настроения Север чрез правителството в Южен Виетнам, ръководено от Нго Дин Дием, поддържан от САЩ. Той е непопулярен, няма политически опит, но американците разчитат, че ще бъде лоялен, тъй като е корумпиран и избират да го протежират.
Дием бързо установява тираничен режим и започва масови репресии срещу политическите си противници.
Той заявява, че няма да изпълнява Женевските споразумения и че е необходимо създаване на антикомунистическа държава в южната част на страната.
Северен Виетнам взема решение да се противопостави на плановете на Дием и така се създава Националният фронт за освобождение на Южен Виетнам, наречен Виетконг. Поддържан от Северен Виетнам Виетконг започва партизанска война срещу режима на Дием, зад който застава САЩ.
Президентът Кенеди взима решение да се засили американското военно присъствие в Южен Виетнам. Настроенията срещу Дием обаче принуждават американците да подкрепят свалянето му от власт чрез преврат. Диктаторът е убит заедно с братята си, които са най-близкото му обкръжение.
Малко преди да бъде убит през 1964 година, президентът Кенеди подписва заповед за засилване на американските бомбардировки над позициите на Виетконг. Наследилият го Линдън Джонсън привежда в действие плана.
На 2 август 1964 година в Тонкинския залив са нападнати 3 виетнамски катера, които отвръщат на удара на американците. Това е разчетено от американците като нападение и Американският конгрес взима решение за започване на война, която остава в историята като Виетнамската война.
Американците взимат решение да действат, без да се съобразяват с мнението на съюзниците си и с решенията на международните организации за колективна сигурност.
През първия етап на войната американските действия се изразяват най-вече в мощни бомбардировки, извършени от военно въздушните и военноморските сили.
От 1965 година започват и сухопътни сражения и още от тази година те вече са няколко на брой.
Съветският съюз се въздържа от пряка намеса в конфликта, но сключва с Виетнам договор за взаимопомощ и виетнамските войници са снабдени с по-модерно оръжие, включително новия и много ефективен автомат Калашников.
В самото начало на следващата година САЩ предлагат прекратяване на войната при определени условия. Това предложение е отхвърлено от Съветския съюз и Франция, тъй като американците са агресори в тази война. Виетнам също отхвърля предложението и войната продължава още по-ожесточено. Срещу Виетконг са използвани бойни отровни вещества, които са забранени в международното право.
Виетнамските партизани намират добър прием в съседните страни - Лаос и Камбоджа и тези страни също са атакувани от САЩ.
Американците не са подготвени за водене на такъв тип война, с партизани, и извършват насилствена мобилизация в южните виетнамски райони. Мобилизираните обаче нямат нито морал, нито мотивация да воюват срещу виетнамците от Севера и се разбягват панически още в първите сражения.
Американците не успяват да намерят ефективни методи за справяне с Виетконг, често губят сражения, а войниците масово започват да използват опиати, произведени в джунглите на Виетнам. В началото на 1968 година виетнамците с големи жертви постигат военен успех и наближават Сайгон.
В Америка започва антивоенно движение, подкрепено от роднините на жертвите, както и от американските хипита. Президентът Линдън Джонсън не може да намери достоен изход за страната си от тази война, затова се отказва да се кандидатира за втори мандат.
Президентските избори са спечелени от Ричард Никсън, който веднага започва преговори с виетнамците за прекратяване на войната. На 2 март 1973 година в Париж е подписан мирен договор, според който САЩ се изтегля от Виетнам, оставяйки страната да избере своя път на развитие. Две години по-късно Виетконг ликвидира напълно режима в Сайгон.
Сащ излиза победена от тази война и дискредитирана пред своите съюзници от НАТО заради действията си срещу мирното население на Виетнам, срещу което използва всякакви видове оръжия за масово поразяване.
Виетнам след войната
Виетнам се оказва въвлечен в нов конфликт в съседна Камбоджа, където лидерът Пол Пот започва изтребление на собствения народ само 3 години след като Сайгон е превзет от Виетконг. Виетнамската армия се намества в конфликта и разгромява червените кхмери на Пол Пот, навлизайки в територията на Камбоджа.
На следващата година Китай напада Виетнам и започва ІІІ Индокитайска война, но китайците са отблъснати. Виетнам става държава от социалистическия лагер, а Виетнамската война е една от най-значителните страници от Студената война.
В нея САЩ търпят поражение, защото се налага да воюват в неспецифични условия, а военните действия са много интензивни. Виетнамците воюват на своя територия и познават отлично условията в джунглите. Подкрепата на местното население и на съседните държави също имат своята значителна роля, както и военната помощ от социалистическите страни.
