Шотландските легенди от векове разказват за братството на сините рицари, които може да сломят цялата английска армия. И тъй като това изглеждало невъзможно, имайки предвид числеността на англичаните, тези легенди се смятали за измислици на народния фолклор.
Френският историк Жером Дювал обаче доказа, че не са празни приказки, а храбрите сини рицари наистина са съществували.
Историкът е изследвал документи от XIII и XIV век, както и местностите, за които ставало дума в легендите. В разказите се посочвали точни места на сражения, имена на замъци, лордове и вождове на шотландски кланове.
Самите замъци и сега са на мястото си, но тъй като те са много по-стари, отколкото са историите за сините рицари, не може да бъде напълно сигурно дали разкопките там ще извадят някакви доказателства за легендарните шотландски бойци.
Според разказите най-известната битка с участието на сините рицари се е състояла през 1258 година край крепостта Селкирк. Армия от близо 2000 английски войници се готви да щурмува шотландската крепост, а при такава военна сила победата им изглеждала сигурна.
Тогава обаче се появили 100 рицари на черни коне, които препускали точно срещу врага. Стоманените им брони се оцветявали в сини отенъци от лъчите на зимното слънце, а бойните си викове успявали да създадат временна паника сред английските войници.
Сините рицари нападнали пехотата и въпреки че англичаните имали числено превъзходството, те отстъпили от бойното поле.
Следвайки тази история, Дювал и неговият екип започват разкопки именно около крепостта Селкирк, а само няколко седмици след първата копка откриват доказателството за бойния подвиг на шотландците.
Археолозите са открили брони, принадлежали на сините рицари, които наистина блестели в синьо на слънце. Според експертите именно на тях те дължали победите си, защото били по-леки от английските брони, а при ръкопашен бой това е голямо предимство.
Историците предполагат и че конете на им не са подбирани случайно. Те са избрали само най-издръжливите и силни животни, този факт съчетан с храбростта им ги превръща в легенда, разказвана и до днес.
Коментари